Ако не опити с животни, тогава с какво?

Изследвания на база на човешки (неживотински) модели: най-подходящият вид научни изследвания, когато става въпрос за намиране на лекарства и медикаменти за хора.

Това не означава да започнем да тестваме продукти и лекарства върху хора доброволци вместо животни, въпреки често срещаното погрешно тълкуване. 

Истината е, че изследванията на човешки модели включва широка гама от био-технологии, които са специфични за хората. Те използват напреднали и съвременни биологични знания за човешкия вид, за да се изучават човешките болести и да разработят лекарства, които са безопасни и ефективни при хората.

Изследванията се правят на клетъчно ниво, използвайки реални човешки клетки и тъкани. Тъканите се поставят в малки апарати наречени Органи-върху-чип /Organs-on-Chips/, които имитират функцията на различни човешки органи, като белите дробове, сърцето и червата. Технологията наречена Мини-Мозък имат потенциала да покаже ефекта от тестваните съставки върху невронната активност, както и върху здравето и функцията на мозъчните клетки. Кожата EPISKIN е създадена използвайки реконструиран човешки епидермис от нормални човешки кератиноцити и може да се използва за измерване на дразнене на кожата и корозия при тестовете за токсичност.

Същевременно, когато 9 от 10 експериментални лекарства, които са работили при животни се провалят при хора, става ясно, че животинските модели не предсказват достатъчно добре човешките реакции. Когато десетото е пуснато на пазара на базата на ефекта му върху животинските модели, става ясно че подвеждащите резултати от тези опити могат да бъдат изключително опасни за хората. Катастрофата Талидомид един от известните случаи на опити с животни довели до фатални последици за хората. Същото важи за многото години провалящи се животински изследвания в области като лечението на рак и диабет. Лекарства, които изглеждат обещаващи в началото на изследванията рядко достигат рафтове в аптеките. За всеки 100 000 изследвани химикали, само четири ще бъдат лицензирани за употреба. 

Заради опитите с животни, хората са истинските “лабораторни мишки”.

Използването на тестове за безопасност базирани на човешки модели вместо предклинични животинкси тестове помага за защитата на безопасността на доброволците, които участват в човешки клинични проучвания. Въпреки, че законите, които  изискват тестване върху животни в предклинични изпитания като мярка за сигурност са предназначен за защита на хората в клинични проучвания за нови лекарства, в светлината на съвременната наука е общоприето, че ненадеждността на данните от тестове върху животни създава сериозни, опасни рискове за доброволците.

Откъс от "Говорейки за човешко-базирани изследвания" / Speaking of Human-Based Research /:

"През 2006 г. в Нортуик Парк, шест здрави мъже се бориха за живота си заради в резултат на органна недостатъчност възникнали по време на рутинно клинично изпитване. Всички са били приети в интензивното отделение, двама стигнали до критично състояние, най-тежко засегнатият загубил пръстите на ръцете и краката си, а впоследствие всички били информирани, че ще е вероятно да развият рак или автоимунни заболявания в ранна възраст, в резултат на излагането им на лекарството. Предклиничните изследвания върху животни на лекарството TGN1212 проведени преди клиничните тестове не показваха никакви признаци на органна недостатъчност при животните."

Ако при предварителното клинично изследване беше използван човешко-базирания тест за безопасност Skiimune, според професор Ан Дикинсън:

"Skimune щеше да прогнозира ужасните резултати от Нортуик Парк през 2006 г. Предишните лабораторни и животински изследвания с нищо не показваха, че това е вероятно да се случи. Skimune щеше да идентифицира риска, защото това е модел базиран на човешка кожа, който репликира човешката имунна реакция. Той използва истинска човешка кожа и имунни клетки, за да  покаже всяка реакция като обрив или мехури - знак за по-голяма имунна реакция в тялото - и елиминира риска от нежелани реакции към нови лекарства, козметика и битова химия. "

Много от тези технологии базирани на човешки модели са възпрепятствани от остарелите регулаторни ограничения и липса на публично финансиране. Но за щастие има организации и групи от хора по цял свят, които работят финансират и да работят за развитието на научните изследвания базирани на човешки модели включват:

MatTek Corporation са експерти в тъканното инженерство и световен лидер в производството на 3D реконструирани модели на човешките тъкани.

Dr. Hadwen Trust - Водещата организация за изследвания без животни във Великобритания. Те финансират и промотират развитието на технологии и процедури за замяна на животинските модели в биомедицинските изследвания.

Международна фондация за етично изследване /IFER/ - Базираната в Чикаго, IFER е благотворителна организация, които финансира учени, развиващи надеждни алтернативи на животинските модели и протоколи за тестване, както и дипломирани студенти, желаещи да включат хуманното отношение към животните и иновативни технологии в изследванията си.  Те подкрепят развитието, утвърждаването и прилагането на иновативни научни методологии, които напредват науката и заменят използването на животни в научните изследвания, тестване и образование.

XCELLR8 - базирани във Великобритания, XCellR8 осигурява решения за тестване в козметичната индустрия, които са 100% без жестокост (cruelty-free). Това включва ключови тестове за безопасност, като например възпаление на кожата и очите, кожна сенсибилизация, корозия на кожата, генотоксичност и цитотоксичност.

Института за Биологично Вдъхновено Инжинерство на Харвардския университет (WYSS) - работят за напредъка на човешко-базираните модели. Те са разработили органите-върху-чип, и ги използват за да се ускорят разработване на нови лекарствени средства, идентифициране на токсините в околната среда, както и лечение на животозастрашаващи болести, например сепсис при хоспитализирани пациенти.

Европейско партньорство за алтернативни подходи на опитите върху животни (EPPA) - Те са доброволно сътрудничество между Европейската комисия и европейските търговски асоциации и компании от седем индустриални сектори. Те съчетават своите знания и ресурси, за да се ускори развитието, утвърждаването и приемането на алтернативни подходи за използване на животни в регулаторните тестове.

Фондация за Алтернативо Изследване & Развитие (ARDF) - Те финансират и промотират развитието, валидирането и приемането на методи без животни в биомедицинските изследвания, тестване на продукти, и образованието. Те работят с партньори в научната общност, за да въведат алтернативни технологии и състрадание в съвременните лаборатории и учебни зали.

Лекарския комитет за отговорна медицина (PCRM) - От 1985 г., Комитетът на лекарите работи за намиране на алтернативи на използването на животни в медицинското образование и научните изследвания и се застъпва за по-ефективни научни методи. Техният персонал от лекари, диетолози и учени работят с политици, промишлеността, медицинската общност, медиите и обществеността, за да се създаде по-добро бъдеще за хората и животните.

Източник

---

Още по темата: 

• Опити върху животни: смъртоносни за хората?

• "Животинският модел поставен" под въпрос от британската медицинска общност

• Защо тестовете върху животни са безсмислени: Интервю с Др. Андре Менаш

• Физиология и неефикасност на животинскте модели

• Алтернативи на тестовете върху животни

Виж още »

Опити върху животни: Смъртоносни за хората?

Знаете ли, че по-малко от 2% от човешките болести се наблюдават при животните и 95% от новите медикаменти, които са минали успешно тестовете върху животни, отпадат при клиничните изследвания, защото са опасни за хората?

За съжаление, това не винаги се случва навреме и историята познава много трагични случаи с фатален край, до които се е стигнало заради подвеждащи резултати от опити върху животини.

Katherine Du

50 Смъртни последици за хората от опитите с животни

1. Тютюнопушенето дълго време е считано за не-канцерогенно, защото раковите заболявания, свързани с тютюнопушенето, трудно се възпроизвеждат при лабораторни животни.

2. Бензолът не изваден от употреба като индустриален химикал въпреки клиничните и епидемиологични доказателства, че изложението причинява левкемия при хора, понеже тестовете, провеждани от производителя, не са усепели да възпроизведат левкемия в мишките.

3. Опитите с плъхове, хамстери, морски свинчета, мишки, маймуни и бабуини не разкриха никаква връзка между стъклената вата и рака. Те са обявени като канцероген чак през 1991 г., след провеждане на човешки изследвания.

4. Въпреки че арсеникът е бил известен канцероген за хората от десетилетия, учените не откриват достатъчно доказателства за да потвърдят това заключение до 1977 г.

5. Мнозина продължават да бъдат изложени на азбест и да умират, защото изследователите не могат да възпроизведат този рак при лабораторни животни.

6. Разработването на пейсмейкърите и сърдечните клапи беше забавено поради физиологични различия между животните, върху които са проектирани, и човека.

7. Животинските модели на сърдечно-съдови заболявания не показват, че диета с висок холестерол / високо съдържание на мазнини увеличава риска от коронарна артериална болест.

8. Много пациенти са получавали вредни и / или неефективни лечения заради животинските модели на инсулт.

9. Разработването на бета-блокерите е било забавено от опити върху животни, които предсказват че няма да понижат кръвното налягане. Дори изследователите признаха провала на животинските модели на хипертония в това отношение, но междувременно имаше хиляди жертви на инсулт.

10. След като радиалната кератотомия - хирургическа намеса за корекция на зрението - е усъвършенствана върху зайци, първите хора, подложени на процедурата са ослепяли. Заешката роговица може да се регенерира от долната страна, докато човешката роговица се възстановява само на повърхността. Днес тази операция се извършва само на повърхността.

11.Комбинирани трансплантации на сърце и бели дробове също са "усъвършенствани" върху животни, но първите 3 пациенти са починали в рамките на 23 дни. От 28 пациента, оперирани между 1981 г. и 1985 г., 8 умират пери-оперативно, а 10 развиват бронхиолит - белодробно усложнение, което експерименталните кучета не са получили. От тези 10, 4 умрели и 3 спряли да могат да дишат без помощта на респиратор. Бронхиолитът се оказва най - големият риск при тази операция.

12. Циклоспорин А инхибира отхвърлянето на органи, разработването му беше повратна точка в успеха на трансплантациите. Ако човешките доказателства не бяха затрупали ненадежните резултати от опити с животни, то никога нямаше да бъде пуснато на пазара.

13. Опитите с животни не успяха да предскажат бъбречната токсичност причинена от общия анестетик метоксифлуран. Много хора загубиха всички бъбречни функции.

14. Опитите с животни забавиха въвеждането на мускулни релаксанти по време на обща анестезия.

15. Оптитие с животни не успяха да разкрият бактериите като причина за язви и забавиха лечението на язви с антибиотици.

16. Повече от половината от 198-те нови медикамента, пуснати на пазара между 1976 и 1985, или са били оттеглени, или преетикетирани след проява на непредсказуеми странични ефекти. Тези нежелани реакции включват усложнения, като смъртоносни артрити, сърдечни пристъпи, бъбречна недостатъчност, гърчове, спиране на дишането, чернодробна недостатъчност и инсулт, и др.

17. FLOSINT е лекарство за артрит, тествано върху плъхове, маймуни и кучета - всички от които са понесли лекарството добре. При хората, обаче, причинява смърт.

18. ZELMID е антидепресант, тестван върху плъхове и кучета без инциденти. При хората обаче, причинява тежки неврологични усложнения.

19. Nomifensine, друг антидепресант, доказан беопасен и без странични ефекти от опитите върху животни е свързан с бъбречна и чернодробна недостатъчност, анемия и смърт при хората.

20. AMRINONE е лекарство за сърдечна недостатъчност, успешно тествано върху различни животни и пуснато на пазара. Оказва се че хората развиват тромбоцитопения - липса на вида кръвни клетки, необходими за съсирването на кръвта.

21. FIALURIDINE е антивирусно лекарство, което е работило чудесно върху мармоти по време на животинските експерименти, но е причинило увреждане на черния дроб при 7 от 15 души. 5 от тях впоследствие умрели, а на двама се наложили чернодробни трансплантации.

22. CLIOQUINOL e антидиуретик, преминал тестове върху плъхове, котки, кучета и зайци. Изтеглен е от търговската мрежа през 1982 г., след като се установи, че причинява слепота и парализа при хората.

23. ERALDIN е лекарство за сърдечно-съдови заболявания, причинило 23 смъртни случая въпреки факта, че никакви неблагоприятни ефекти не са наблюдавани при животните. Учените и впоследствие на са успяли да възпроизведат тези резултати при животните.

24. ORPEN е лекарство за артрит, успешно преминало опити върху маймуни и други животни и убило 61 души. Документирани са над 3500 случая на тежки реакции.

25. ZOMAX е друго лекарство за артрит, убило 14 души и причинило многжество дргуи тежки реакции.

26. BENOXAPROFEN е противовъзпалително лекарство, доказано безопасно и ефикасно в тестове с плъхове, но след пускането му на пазара се оказало фатално токсично за хората и то почти веднага е било оттеглено. Днес знаем, че беноксапрофен е токсичен за човешки черен дроб по начин, който не се наблюдава при други видове.

27. Дозата на изопротеренол, лекарство, използвано за лечение на астма, е разработена върху животни. За съжаление, тя се оказала прекалено токсична за хората. 3500 астматици са починали само във Великобритания поради предозиране. Все още е трудно да се възпроизведат тези резултати при животни.

28. METHYSERGIDE е лекарство против главоболие, довело до ретроперитонеална фиброза и тежки белези на сърцето, бъбреците и кръвоносните съдове в корема. Учените не са успели да възпроизведат това при животни.

29. SUPROFEN е лекарство за артрит, изтеглено от пазара след като пациенти са претърпели бъбречна токсичност. Преди пускането на пазара, становището на изследователите е било "… отличен профил на безопасност. Без ефекти на сърдечната, бъбречната или ЦНС [централната нервна система] при всички видове."

30. SURGAM е друго лекарство за артрит, предназначено да има фактор за защита на стомаха, който да предотвратява стомашни язви, често срещан нежелан ефект на много лекарства за артрит. Успешно тествано върху животни но неефективно пи хората.

31. SELACRYN е успешно тестван върху животни диуретик. През 1979 г. е оттеглен от пазара, след като 24 души са починали от чернодробна недостатъчност, предизвикана от лекарството

32. PERHEXILINE е сърдечно лекарство, изтеглено от пазара след като причинява чернодробна недостатъчност, която не е била предсказана от оптите с животни. Дори установяване конкретния вид чернодробна недостатъчност, учените не могат да я предизвикат при животни.

33. DOMPERIDONE, предназначено като лечение на гадене и повръщане, пичинява аритмия при хората, и е оттеглено от пазара. Учените не са успели да възпроизведат това при кучета дори със 70 пъти по-голяма от нормалната доза.

34. MITOXANTRONE е лечение за рак, причиняващо сърдечна недостатъчност при хора. При кучетата, върху които е обстойно тестван не проявява този ефект.

35. CARBENOXALONE е било предназначено да предотвратява образуването на стомашни язви, но при хората причинява сериозно задръжане на вода до стери хората задържане на вода до степен на сърдечна недостатъчност. Отново, не са успели да възпроизведат тези ефекти върху животни (плъхове, мишки, маймуни, зайци), дори след констатирането им при хората.

36. CLINDAMYCIN е антибиотик, причиняващ състояние на червата, наречено псевдоменбранен колит. То е тествано върху плъхове всеки ден, продължение на една година. Те понасят 10 пъти по-големи дози от хората.

37. Опитите с животни не показват ефикасността на валиевите лекарства нито по време на тяхното разработване, нито след това.

38. Pharmacia & Upjohn прекрати клиничните тестове на таблетките си LINOMIDE / ROQUINIMEX за лечение на множествена склероза, след като няколко пациенти претърпели инфаркти. От 1 200 пациенти, 8 са претърпели сърдечни пристъпи в резултат на приема на лекарството. Експериментите с животни не бяха предвидили това.

39. CYLET (пемолин), лекарство, използвано за лечение на хиперактивно разстройство с дефицит на внимание, причинява чернодробна недостатъчност при 13 деца. Единадесет умряха, или имаха нужда от чернодробна трансплантация.

40. Установено е, че ELDEPRYL (селегилин), лекарство, използвано за лечение на болестта на Паркинсон, предизвиква много високо кръвно налягане. Този нежелан ефект не се наблюдава при животни, където се използва за лечение на сенилна деменция и ендокринни нарушения.

41. Комбинацията от фенфлурамин и дексфенфлурамин за диетични лекарства е свързана с аномалии на сърдечната клапа и е изтеглена от пазара, въпреки че проучванията върху животни никога не са откривали сърдечни аномалии.

42. Лекарството за диабет троглитазон, по-известен като REZULIN, е тествано върху животни без значителни проблеми, но причинява увреждане на черния дроб при хората. Компанията признава, че поне един пациент е починал, а вследствие на това друг е трябвало да претърпи чернодробна трансплантация.

43. Растението Дигиталис (напръстник) се използва от векове за лечение на сърдечни заболявания. Клиничните проучвания на лекарството, получено от дигиталис, обаче се забавят, защото причиняват високо кръвно налягане при животните. Но човешките доказателства надделяват. В резултат на това дигоксинът, аналог на дигиталис, е спасил безброй животи.

44. FK 506, сега наречен Такролимус, е агент против отхвърляне, който за малко да бъде отхвърлен преди клиничните изпитвания поради тежка токсичност при животни. Проучвания при животни предсказват, че комбинацията от FK 506 и циклоспорин може да се окаже по-полезна. Точно обратното се оказа вярно при хората.

45. Опитите върху животни предвидиха, че кортикостероидите ще помогнат при септичен шок - тежка бактериална инфекция на кръвта. За съжаление хората реагираха по различен начин. Това лечение повишава смъртността при случаи на септичен шок.

46. Въпреки неефективността на пеницилина в неговите зайци, Александър Флеминг използва антибиотика върху тежко болен пациент, тъй като нямал какво друго да опита. За щастие, първоначалните тестове на Флеминг не са били върху морски свинчета или хамстери, защото пеницилинът ги убива. Хауърд Флори, носител на Нобелова награда, заслужил при съвместното откриване и производството на пеницилин, заяви: "Какъв късмет, че нямахме тези тестове върху животни през 40-те, защото никога нямаше да получим лиценз за пеницилин и може би цялата сфера на антибиотиците никога нямаше да се реализира. "

47. ​​Първоначално флуорът е бил отхвърлен като превантивно средство против кариеси, защото причинява рак на плъхове.

48. Тадлидодмид e препарат, доказано безопасен от тестове върху животни и пуснат на пазара в Европа през 1956 г. с търговско име CONTERGAN. Продава се без рецепта, за лечение на широк спектър от състояния като главоболие, безсъние, депресия, и се препоръчва на бременни жени против сутрешно гадене. Към края на 50-те, започват да се раждат деца с шокиращи увреждания на крайниците, очите, ушите, сърдечносъдовата система, храносмилателната система и бъбреците. Връзката с Талидомид се установява едва през 1961 г. и лекарството се оттегля от пазара. Само в Германия, са родени около 10 000 бебета с увреждания, днес по-малко от 3000 са все още живи.

49. Опитите с животни погрешно информираха изследователите за това, колко бързо ХИВ се размножават. Въз основа на тази невярна информация пациентите не са получили бързи терапии и животът им е бил съкратен.

50. Опитите върху животни забавиха развитието на ваксината срещу полиомиелит, според неговия изобретател д-р Алберт Сабин. Първите ваксини против бяс и полиомиелит работят добре върху животни, но осакатяват или убиват хората.

Времето, парите и ресурсите, предназначени за тези експерименти, биха могли да отидат за изследвания, базирани на хора. Клиничните проучвания, ин-витро изследванията, аутопсиите, постмаркетинговото наблюдение на лекарствата, компютърното моделиране, епидемиологията и генетичните изследвания не представляват опасност за хората и предоставят точни резултати. 

Източник

Референции: 

[1]Sax, N. Cancer-causing Chemicals Van Nostrand 1981 

[2]Lancet, June 25, 1977 p1348-9 

[3]The Guardian, July 20, 1991 

[4]Occupational Lung Disorders, Butterworth 1982 

[5]Toxicology & Industrial Health, 1990, vol.6, p293-307 

[6] J Nat Cancer Inst 1969, vol.42, 1045-52 

[7] Br J Cancer, 1947, vol.1, p 192-251 

[8]Advances in Modern Toxicology, vol.2, Wiley, 1977 

[9]H Nat Cancer Inst, 1962, vol.5, p 459 

[10]Fitzgerald, D. The development of new cardiovascular drugs in Recent Developments in Cardiovascular Drugs eds. Coltart and Jewitt, Churchill Livingstone 1981 

[11]Perspectives in Biology & Medicine, 1980 Part 2, S9-S24 

[12]Pharmacy International Feb. 1986; p33-37 

[13]Lancet, i, p 130-2, 1983 

[14]Lancet, 1, no. 8480 p 517-9, March 8, 1996 

[15]Annals of Internal Medicine 1984, vol.101, 667-682 

[16]GAO/PEMD-90-15 FDA Drug Review: Postapproval Risks 1976-1985 

[17]NEJM 333;1099-1105, 1995 

[18]J NIH Res, 1993, 5, 33-35 

[19]Nature, 1993, July 22, p 275 

[20]Nature, 1982, April 1, p 387-90 and Br Med J, 1983, Jan 15, p 199-202 and Drug Monitoring, 1977 and Pharmacologist, 1964, vol. 6, p 12-26 and 

Pharmacology: Drug Actions and Reac and Advances in Pharm, 1963, 

vol. 2, 1-112 and Nature, 1982, April 1, p 387-390 

[21]Pharmacologist, 1971, vol.18, p 272 

[22]Br J of Pharm 1969Vol. 36; p35-45 

[23]Inman, W. H. Monitoring for Drug Safety, MTP Press, 1980 

[24]Am Rev Resp Diseases, 1972, vol.105, p883-890 

[25]Lancet, 1979, Oct.27, p 896 

[26]Toxicology and Applied Pharmacology 1965, vol. 7; p1-8 

[27]Animal Toxicity Studies: Their Relevance for Man, Quay Pub. 1990 

[28]Br Med J, 1974, May 18, p 365-366 

[29]Drug Withdrawl from Sale PJB Publications, 1988 

[30]Pharmacology, 1983, vol.27(suppl 1), 87-94 and FDA Drug Review: 

[31]Postapproval Risks 1976-1985 (US GAO April 1990 

[32]Gut, 1987, vol.28, 515-518 

[33]Lancet, Jan 10, 1987, 113-114 

[34]Toxicolo Letters, 1991, vol.55, p 287-93 

[35]Drug Withdrawl from Sale, PJB1988 

[36]Reg Tox & Pharm,1990,vol.11,288-307 and Postgraduate Med J, 1973, vol.49, April Suppl., 125-129 and 130 

[37]Drugs, 1982, vol.24, p 360-400 

[38]Animal Toxicity Studies Quay, 1990 

[39]Lancet, 1984, July 28, p 219-220 

[40]Matindale: The Extra Pharmacopoeia, 29th edition, Pharmaceutical Press, 1989) 

[41]Br Nat Form, no.26, 1993 

[42]Reg Tox & Pharm, 1990, vol.11, p 288-307 

[43]Br Med J, 1983, Jan 15, p 199-202 

[44]Br Nat Form, no.26, 1993 

[45]Tox & Appl Pharm, 1972, vol. 21, p 516-531 

[46]The Benzodiazepines MTP Press1978 

[47]Drugs and Therapeutics Bulletin,1989, vol.27, p 28 as quoted in Activate For Animals Oct. 1997 The American Antivivisection Society 

[48]Parke-Davis letter dated Oct. 31, 1996 

[49]Sneader, W. Drug Discovery: The Evolution of Modern Medicine Wiley, 1985 

[50]Lewis, T. Clinical Science Shaw & Sons Ltd. 1934 

[51]Federation Proceedings 1967, vol.26, 1125-30 

[52]Toxicology In Vitro 1992, vol.6, 47-52 

[53]JAMA, 1990, April 4, p1766 

[54]Lancet,1989, July 22, p 227 

[55]Lancet, 1989, Oct 28, p1000-1004[56]Hepatology,1991, vol.13, 1259-1260 

[57]Drugs and Therapeutics Bulletin, 1990, vol.28, p 74-75 

[58]Anesthesiology: Proceedings of the VI World Congress of 

[59]Anesthesiology, Mexico City 1977 

[60]NEJM, 1987, Sep. 10, p 653-658 

[61]The Causes of Cancer, 1981, Oxford Press 

[62]J NIH Res, 1991, vol.3, p46 

[63]Nature, 1991, Feb 28, p732

---

Вижте още:

Физиология и неефикасност на животинските модели

33 факта за опитите с животни в медицината

Защо тестовете върху животни са безсмислени - интервю на Др. Андре Менаш

Алгернативи на тестовете върху животни

Видове тестове върху животни

Виж още »

Алтернативи на тестовете върху животни

Точно в тази минута в хиляди лаборатирии, зайци са завързани в обездвижващи клетки докато химикали разяждат меката кожа на гърбовете им, дълбоко, чак до мускулите и тъканите под тях. След като химикалите нанесат своята вреда, зайците се убиват- техните животи се изсмукват в мъки в името на нечия печалба. 

Тестовете върху животни са напълно ненужни, защото съществуват по-евтини, по-бързи и по-ефикасни алтернативи, които да ги заменят. 

PETA посочва пет теста върху животни, които могат да бъдат спряни от употреба веднага без никаква заплаха за общественото здраве и безопасност:

ТЕСТ ЗА КОРОЗИЯ НА КОЖАТА

Корозивните агенти са химикали, които причиняват неотменими щети и рани по кожата, много често изгаряйки до няколко слоя тъкани. Разяждащите реакции се проявявят чрез язви (рани), кървене, кървави кори и мехури (красти) както и обезцветяване. 

Фактите за корозията са главно събирани от регулаторни агенции занимаващи се с транспортирането на рисковите вещества, в случаите с магистралните инциденти и химически разливи. В Съединените щати Службата по Транспорта изисква подчинение на стандартите за разяждане на кожа като налични факти да съвпадат със стандартите на властващата според световното право Транспортна Власт на Обединените Нации. Разрушението е също крайна точка и в причиняващите раздразнения (меко казано) учение разпоредени от Агенцията за Защита на Околната Среда при нейните преценки във формулирането на пестициди и съставките им. В този случай, корозирането представя най- крайните форми на кожни възпаления, в които кожата е буквално разрушена отвъд възможността на тялото да регенерира. 

Тестове върху живи животни 

Зайците са напълно обездвижени, гърбовете им са обръснати и тестерен химикал се поставя на  кожата им. Обръснатата част се покрита с парче марля за определено време, обикновено часове, след които превръзката се маха препарата се избърсва. Степента на раняване е преценена и точкувана на определени времеви интервали. Неотровените части на кожата служат като сравнение. Химикал се смята за разрушителен, ако до края на 14- тият ден на наблюдения, химикала е прогорил външния слой на кожата на едно или повече животни, оставяйки видимо мъртва тъкан в будно състояние. Не се осигъряват никакви болкоуспокояващи. 

Въпреки много години употреба, ученията базирани на теста корозия на кожата върху животински модел никога не са били ясно обосновани. Всъщност, съществуват множество доказателства, че методите базирани на животински модели са несигурни, силно ограничени и  бедни показатели за реакции на човешката кожа. 

За пример, сравнение на данни от тестове върху зайци и четири часови тестове по човешката кожа за 65 вещества откриха, че 45% от класификациите на химически възпаления потенциално основани на тестове върху животни са неверни. (MK Robinson et al. , Food Chem Toxicol 40, 573-592, 2002) 

Тестове без животни

Еквиваленти на тестовете по човешката кожа като EpiDerm™ и EpiSkin™ са били валидирани и приети в Канада, ЕС и всички други страни членки на Организацията на Икономическото Сътрудничество и Развитие (OECD), като пълни заместители на тестовете базирани върху животни според корозията при тях. Тези методи се състоят от нормални, произхождащи от човек кожни клетки, които се репликират и образуват човешка кожа. 

Благонадеждността и практическата приложимост на тези модели с еквивалентна  на човешката кожа са били въведени чрез строги, интер-лабораторни валидационни учения наблюдавани от Европейският Център за Валидация на Алтернативните Методи (ECVAM) и тези методи са били приети като официални от OECD тестове. 

Corrositex™ е друг метод без животни за определяне на корозията на кожата. Използвайки протеинова мембрана вместо кожа, Corrositex™ може да измерва времето и в какъв процент химикал е способен да проникне симулираната кожна бариера чрез съгласуване с промените в цвета на кожата като реакция. Corrositex™ е бил пионер в САЩ, оценен да определя валидност, както в САЩ така и от ЕС като частичен заместител за базираните на тестове върху живи животни за корозия учения. 

ТЕСТ ЗА КОЖНО ПОПИВАНЕ

Тестовете на кожно попиване са нужни за да определят степента, при която даден химикал е способен да проникне в кожата. Способността  за степенуване на химическата преносимост спрямо кожата е основно от интерес към регулаторните агенции ангажирани с химическите излагания в работните помещения. Органите, които изискват данните за попиване на кожата могат да включват органи за защита на околната среда, безопасност на храните, контрол на тоскичните субстанции и заразни болести. 

Тестове върху живи животни

Гърбовете на плъховете са обръсвани и намазани с химикал за период до 24 часа, след което кожата на плъховете се измива и животните се прибират по отделно в „метаболитни клетки”, позволяващи техните екскременти да се отделят за анализи.

По-късно животните се убиват и тяхната кожа, кръв и екскременти се анализират, за да се калкулира степента на кожното попиване. Въпреки много години употреба, тестовете за кожно попиване базирани на животински модели никога не са били валидирани като релевантни при хората. 

Тестове без животни

Различни методи за отглеждане на тъкани се използват в ЕС като пълни заместители на тестовете върху животни за попиване на кожата. Тези методи използват кожа от разнообразни източници, за да измерят пътят на тестерен химикал в и през кожата в течни басейни. 

Попиването на тестерен химикал се измерва за време, при анализи на вместената течност и третираната кожа. Надеждността и приложимостта на методите за попиване на ин витро кожи са въведени след множество прегледи на експерти, тези методи са кодифицирани и приети като официални тестове от OECD. 

Неживотинските тестове имат брой от научни предимства над тестовете с животни, включително способността да изучават по-голям обхват от дози, включително и тези на реалната степен на излагане, която се среща в обитаваната или обкръжаваща среда.

ТЕСТ ЗА ФОТОТОКСИЧНОСТ

Фототоксичността, или фотораздразнението е възбуждаща кожата реакция причинена от излагането на химикал и последващо излагане на слънчева слетлина или ултравиолетова радиация. Фототоксичността типично се явява като слънчево изгаряне, което се характеризира от наличието на обрив, подутина, или възпаление. С времето, фототоксичността може да причини промяна в цвета на кожата и рак на кожата. Но не само кожат е застрашена - клетките в очите, отговорни за зрението също могат да бъдат повредени, което води до катаракта и други проблеми. 

Тестовете за фототоксичност са релевантни в контекста на лекарствените и фармацевтичните продукти, които се поглъщат или прилагат директно по кожата под формата на крем. 

Тестове върху живи животни

За тестовете за фототоксиност най-често се използват мишки, морски свинчета, плъхове и зайци, в по-редки случаи и други животни. На животните се прилага тестовия химикал, след това бива изложени на светлина за определен период от време. Тъй като не съществуват официални методи за тестване на фототоксиност, тези, които се използват варират. Един често срещан метод, мишките са изолирани в кутии и изложени на светлина - включително ултравиолетова радиация - посредством слънцеобразна лампа поставена на 15 см от гърбовете им в продължение на 4 часа и се наблюдават за признаци на увреждане на тъканите. Няма изискване да им се дават обезболяващи по време на или след изложението, дори когато се наблюдават видими изгаряния.

Въпреки, че се използват от години, тестовете за фототоксичност с животни никога не са били правилно валидирани, не е установена тяхната приложимост към хората и дори не е създадена страдартизирана процедрура за провеждането им. Всъщност, единственият международно признат метод за тестване на фототоксичност е без животни, базиран на клетки идея обяснена тук.

Тестове без животни

Тестът за фототоксичност 3T3 Neutral Red Uptake - NRU е разработен и узаконен в Европа, с доказана приложимост и релевантност за хората, и оттогава е приет на международно ниво като пълен заместител на тестовете за фототоксичност върху живи животни.

В този тест, клетки от клетъчна линия 3Т3 са изложени на химически тест при наличие и липса на светлина. Фото-цитотоксичността се изчислява чрез намаляването на жизнеспособността на клетките изложени на химикали в двете различни обстоятелства, като клетъчната жизнеспособност се измерва според способността й да попие червеното багрило.

ТЕСТ ЗА ПИРОГЕННОСТ 

Пирогените са вещества, които причиняват реакция на вдигане на телесната температура, когато минават през тялото ни. Най-често срещаните пирогени са части от бактериални клетки, които имунната ни система разпознавса като външно тяло. Понеже пирогените могат да предизвикат реакция на имунната ни система, те представляват сериозен здравен риск, особено в случаи с интравенозните и фармацевтични продукти. 

Тестове върху живи животни

Тестът за пирогенност със зайци (RPT) е в употреба от 1940- те. В този тест, зайците се заключват в напълно ограничаващи телата им клетки и тестерно вещество се инжектира в кръвоносните им съдове. Телесната им температура се наблюдава за промени, които подсказват, че веществото може да съдържа пирогени.

Зайците, подложени на тестове за пирогенност страдат от болезнени реакции, включително температура, затруднено дишане, провал в циркулацията и органите и дори фатален шок. Въпреки дългата си история на употреба, тестът за пирогенност със зайци никога не е бил формално ратифициран, за да се установи неговата сигурност или ефективност спрямо хора. Всъщност, има множество добре документирани недостатъци на този тест, включително явните разлики между реакциите на пирогени при зайците и при хората.

Тестове без животни

Тестът за пиргенност МАТ е разработен и одобрен в Европа като пълен заместител на тестовете за пирогенност с животни. Тестът разпознава пирогените в тестово вещество като измерва имунната реакция на дарена човешка кръв, когато е изложена на веществото. Този метод е способен напълно да моделира взаимодействието между имунната система и нейните бели кръвни телца и тестерното вещество и да потвърди наличието или отсъствието на пирогенно заразяване. Той е по-бърз, по-ефикасен и по-евтин за разпознаването на пирогени от тестът за пирогенност със зайци RPT.

Източник: PETA

Превод: не купувам стоки, тествани върху животни

Виж още »

Видове тестове върху животни

Дразнение на очите

Джон Дрейз, доктор и учен в Администрация по Храните и Лекарствата в САЩ, създаде теста на Дрейз през 1944 г. с цел определяне дразненето на очите, причинено от различни химикали. Тестът се състои в прилагане на субстанция в окото, като другото око служи за контролер. Зайците се обездвижват в специални съоръжения, което им пречи да проявят естествена реакция към дразнението и след това очите им се оглеждат след час, а после на интервали от 24 часа в продължение на до 14 дни. Някои продължават да се наблюдават и до 3 седмици. Нивото на дразнение на очите се вписва чрез скала от номера, като се взимат под внимание показателите на трите главни тъкани на окото /роговица, конюктива и ирис/. Зайците страдат от зачервяване, кървене, рани и дори слепота и биват предимно убивани след завършване на експеримента.

Тестът на Дрейз е обект на критики по няколко причини. Структурата на роговицата на окото на заека значително се различава от тази на човека. Освен това зайците произвеждат по – малко сълзи от хората, което позволява на химикалите и други дразнители, поставени в очите им, да се задържат по – дълго и съответно да причинят по – голямо дразнене. Това не само прави теста на Дрейз ненадежден, но и спомага за увеличаване на огромното страдание, причинено от него. И накрая, наблюдаваната увреда на окото е силно субективна, което води до множество различни резултати. И въпреки че все още не съществува одобрена алтернатива на теста на Дрейз, която да не включва използването на животни, две алтернативи са създадени, които позволяват частично заменяне на животинските тестове в обвързана тестова схема.

Остра токсичност

Тестовете за остра токсичност се използват за определяне опасността от излагане на даден химикал чрез устата, кожата или чрез вдишване. В продължение на десетилетия, тестовете за остра токсичност означаваха отравяне на огромен брой животни в тестове със Смъртоносни Дози 50 /LD50/, които се провеждат докато поне половината от тестваните животни умрат. Сега тестът LD50 се прилага рядко, тъй като бива заменен от няколко нови, но все пак смъртоносни алтернативи. Друг тест за токсичност е методът с фиксираната доза, който не използва смъртта като крайна точка на експеримента; признаци на болка и страдание обикновено прекратяват експеримента. Други тестове включват методът на острата токсичност и процедурата нагоре – надолу, която обикновено включва използването на по – малък брой животни. Но така или иначе, по време на тези тестове, животните често претърпяват изключителна болка, конвулсии, загуба на двигателни функции и/или неконтролируеми пристъпи. Животните се убиват след теста, за да се извърши дисекция за определяне на вътрешните наранявания. Животните, които се използват най – често в тези тестове, са плъхове и мишки.

Трудно е да се екстраполира информация върху човешката реакция на химикали въз основа на тези методи на тестване върху животни, защото различните видове животни реагират по много различни начини на химикалите. Тези разлики включват вариращи степени на чувствителност към химикали, както и различия в метаболизма и абсорбацията. Препоръчва се два метода ин витро за намаляване броя на използваните животни чрез определяне на стартовите дози при метода на фиксираната доза и процедурата нагоре – надолу и в момента очакват озаконяване.

Токсичност при многократно приложение

За разлика от острата токсичност, която наблюдава количестовото субстанция, нужно, за да се създаде токсично влияние в една доза, токсичността при многократно приложение се използва за определяне на хроничните токсични ефекти, предимно влиянията върху различни органи и системи и за установяване на “ниво на ненаблюдаван ефект” /NOEL/. Тестовете за хронична токсичност се състоят от изследвания с не толкова остро многократно приложение /28 дни/ на субстанцията през устата, кожата или чрез вдишване и със субхронично многократно приложение /90 дни/ при гризачи. Някои агенции може също да изискват тези тестове да бъдат приложени и върху други видове, не само гризачи, като кучета или за по – дълги периоди от време. Животните се оценяват по време на тези тестови периоди, а в края им биват убити, за да се търсят признаци за увреда на органи или сиситеми в тялото. Прехвърляне на резлутатите от тези тестове от малки животни, с кратка продължителност на живота върху хора, е много трудно и съществуват огромни различия и разминавания относно как химикалите биват поглъщани и обработвани от организмите на различните видове. Няма одобрени неживотински алтернативи на тестовете за хронична токсичност.

Разяждане / Дразнение на кожата

Тестовете за разяждане на кожата определят възможността една субстанция да причини необратимо увреждане на кожата. Тестовете за дермално дразнене определят нивото на кожно увреждане, като сърбене, подуване и възпаление. И двата теста обикновено се провеждат върху зайци. Тестът за кожно дразнение често се нарича кожен тест на Дрейз и включва поставяне на даден химикал върху обръснат участък от кожата и използване на друг обръснат участък за сравнение. Поради различия в анатомията и структурата на кожата на различните видове, използавено на данни, извлечени от животни за определяне дразненето на кожата при хората често е неприложимо. Съществуват одобрени алтернативи за замяна в определени случаи на тестовете за разяждане на кожата; но често алтернативите представляват част от сложна тестова схема, която изисква поне няколко животински теста. Алтернативите не са узаконени

Сега повечето тестове за дермална чувствителност се прилагат чрез използване на Анализ на локалните лимфни възли /LLNA/. Процедурата включва поставяне на тестовите химикали на повърхността на ухото на мишки. LLNA беше първият метод, одобрен от ICCVAM от комисия независими експерти, които заключиха, че LLNA е законна алтернатива на тестовете с морски свинчета, защото той намалява броя на нужните за тестове животни и елиминира болката и стреса на животните. В сравнение с традиционните тестове, LLNA също така може да се извърши и в по – кратък период от вереме и осигурява информация за реакцията на организма. Въпреки това, мишките все пак биват убивани след тестовете. Обсъждат се алтернативи, включващи по – прецизни и добри версии на LLNA.

Източник

Виж още »

Botox

Какво представлява ботоксът?

Ботулиновият токсин е нервен токсин и е еднo от най-токсични познати вещества. Botox® е също така и марката на един от няколкото продукта, съдържащи ботулинов токсин. Другите търговски марки включват Dysport®, Xeomin® и Vistabel®. Най-често се използва за временно лечение на бръчки и линии на лицето.

Не е ли забранено да се тества върху животни?

Директивата за козметичните продукти забранява тестването на козметични продукти и съставки върху животни в ЕС. Въпреки това, ботоксът всъщност е лицензиран в ЕС за лечение на сравнително редки заболявания, въпреки че най-често се използва за временно козметично лечение на бръчките на лицето. За съжаление, законодателството на ЕС позволява боткос да се използва "извън предназначение”, т.е. продукт, който е класифициран като "лекарство" и е тестван върху животни, може законно да се използва за козметични цели.

Колко животни се използват за тестване на ботокс?

Смята се, че 300 000 мишки се използват в световен мащаб за тестване на ботокс всяка година. BUAV откри, че само една лаборатория в Англия използва до 74 000 мишки годишно за тестване на ботокс.

Какви изследвания с животни се извършват за ботокс?

Тъй като токсинът е потенциално много опасен, всяка партида се тества преди да се пусне на пазара. За съжаление тестът за токсичност се провежда на мишки и се основава на стандартен LD50 тест.

LD50 означава “Летална доза 50”, защото тестът има за цел да определи дозата, която убива точно половината от използваните животни. Производителите използват стойноста LD50, за да класифицират "силата" на своите продукти. Това е архаичен тест и един от най-жестоките и най-противоречиви експерименти с животни.

Какво се случва с животните по време на теста?

Мишките се инжектират в корема с ботулинов токсин и след това периодично се наблюдават, за да се види колко умират. Мишките постепенно се парализират, остават без въздух и ако още са живи се задушат до смърт. Степента на страданието им е ужасяваща.

Оцеляват ли някои от животните?

Повечето мишки в категориите с по-високи дози умират по време на теста. След три или четири дни броят на мишките, които са живи, се преброява и се изчислява стойността на LD50.

Проучването на BUAV в Wickham Laboratories установи, че тези мишки, които не са умрели, са били убити в края на теста, чрез обгазяване или счупване на врата. До 60 мишки се зареждат наведнъж в газовата камера и се убиват с въглероден диоксид - смърт, която далеч не е моментална.

Как се свеждат до минимум страданията на мишките?

За мишките не се осигурява облекчаване на болката по време на теста.

В лабораториите на Wickham в Англия изследователят на BUAV установи, че като символично съображение за хуманното отношение към животните, работниците трябвало да наблюдават мишките и да идентифицират онези, за които се смята, че няма вероятност да оцелеят до следващата проверка. Тези мишки са били извадени в коридора и грубо убити на пода, чрез счупване на врата с химикалка. Въпреки това, по време на това обучение персоналът понякога чупили гърбовете на мишките, вместо врата.

Ако не тестваме върху животни, как можем да гарантираме че ботоксът е безопасен?

Разработени са редица алтернативи на теста LD50 за ботокс. Например SNAP-25 анализ е метод, който измерва активността на токсина в епруветка, той се използва от официална лаборатория на Англия от 1999 г. насам. Американската фирма за ботокс Allergan е разработила клетъчен тест който не използва никакви животни. Този тест беше одобрен неотдавна от властите в САЩ, Канада и много страни в Европа. Той е валиден само за ботокс продукти на Allergan: Botox®, Botox® Cosmetics и Vistabel®.

Защо производителите не използват алтернативи на тестовете с животни?

Другите производители на ботокс ботулинов токсин твърдят, че разработват своя собствена алтернатива, която може да бъде използвана само от тях. Allergan успя да разработи клетъчен тест и наскоро получи одобрение от органи на няколко държави, което е приложимо само за техните продукти. Другите две големи компании, Ipsen и Merz-Pharma, все още използват жестокия и остарял LD50 тест. Те твърдят, че работят по други методи за подмяна или намаляване, но ECEAE смята, че работят твърде бавно. ECEAE настоява спещно да получат одобрение за метода си за или да закупят лиценз от Allergan, за да използват техния.

Мога ли да получа botox, който не е тестван на животни?

Allergan разработи клетъчен тест, който не използва животни за тестване на продуктите Botox®, Botox® Cosmetics и Vistabel® и очаква този тест да получи регулаторно одобрение от по целия свят. Allergan заяви, че възнамерява да спре напълно опитите върху животни, веднага щом всички регулаторни органи по света одобрят алтернативата. Продуктите от ботулинов токсин Dysport® на Ipsen, Azzalure® на Ipsen/Galderma и Xeomin® и Bocouture® от Merz-Pharma все още се тестват върху животни на всички етапи от тяхното производство. 

Източник

Виж още »