Защо тестовете върху животни са безсмислени - интервю на Др. Андре Менаш


Ветеринарят Др. Андре Менаш е практикувал на различни постове, включително и като президент на асоциацията Доктори и Адвокати за Отговорна Медицина (Doctors and Lawyers for Responsible Medicine) в Англия, и като главен мениджър на Федерацията за Защита на Животните (Federation of Animal Protection Societies) в Израел. Днес той оказва научна подкрепа на различни организации, в допълнение към официалната си роля на директор на Антидот Европа, благотворителна организация базирана във Франция, която е организация с идеална цел и промотира научно обосновани методи за изследвания и кампании, свързани с проблеми на потребителската безопасност.



Аднре, Вие се борите срещу опитите с животни от вече 30-тина години. В началото, кое Ви беше главното възражение към използването на животни в медицинските изследвания?
Докато бях студент по ветеринарна медицина, случайно попаднах на списание на Южноафриканската Асоциация против болезнените опити върху животни. Тази тема веднага ми грабна вниманието. Като повечето хора, първоначалното ми възражение беше на морална основа. Въпреки това, бързо открих, че моралният аргумент е неадекватен в спор с практикуващи изследователи, които биха отговорили нещо като “Или кучето ти, или детето ти”. Подобни твърдения ме убедиха, че трябва да намеря научни аргументи, с който да обясня защо опитите върху животни са не само жестоки, но и научно невалидни.

Може ли да обясните накратко, защо животните не са подходящи модели, върху които да се тества токсичността?
Най-простия начин да се обясни защо животните не са подходящи модели, върху които да се тества токсичността на лекарствени продукти предназначени за хора, е като се погледнат разликите между чернодробната функция при различните животински видове. Човешкият черен дроб може да метаболизира парацетамол, докато котешкият не може. Обратното също важи, има лекарства които са безопасни за животни, но се оказват животозастрашаващи за хора. Това също обяснява защо причина номер 1 за оттегляне на лекарствени продукти от пазара е чернодробноата токсичност (въпреки предварително проведените тестове върху животни.) Добре е, че фармацевтичната индрустрия и регулиращите органи започват да осъзнават факта, че употребата на човешки модели - като отглеждане на човешки чернодробни клетки и дарени човешки органи - представлява далеч по-сигурен начин да се предскаже токсичността при хората, отколкото употребата на животни.


Докато съществуват методи, които не използват животни, изследователите спорят че лекарствата, и съставките им, трябва да бъдат тествани върху цял, жив организъм. Как отговаряте на това?
Ако разчитаме на животните, за да предскажем реакциите на човешкия организъм, ще получим правилния отговор при 33% от опитите. Тази цифра е изчислена на базата на съотношението между токсичността наблюдавана при животните по време на клинични тестове, и обратните ефекти, наблюдавани при хората. Когато става дума за човешки живот, очакваме 95% - 100% точност, не 33%. Би трябвало да е очевидно, че всеки метод който дава по-малко от 50% точност на предсказанията (еквивалента на ези/тура) е недопустим. Методите, базирани на човешки модел, като клетъчни култури, "lab-on-a-chip” комбинирано с микрофлуидни системи и фармакокинетични модели и симулации на база на популацията (вижте например http://www.simcyp.com/) дават резултати в диапазона 70%-100% точност при предвиждане на реакции на човешкия организъм. Оттам нататък, изборът е между непълни човешки данни, които са точни, или пълни животински данни, които са предимно без значение за хората. Заради разликите между видовете, тестовете върху животни винаги ще са по-малко надеждни от хвърлянето на монета, докато модерната наука има средствата да подобри съществуващите методи използващи човешки модели, и да достигне 100% точност.

Тогава защо продъжават да се използват животните за тази цел? Това законна разпоредба ли е?
В контекста на фармацевтичните клинични тестове, опитите върху животни се провеждат предимно по законови, а не научни причини. Тези регулативни изисквания са писани преди над 50 години. Науката, обаче, е напреднала с 50 години - а законите не са я последвали. За да се подобрят нещата, трябва да си осъвременим законите. За жалост, повечето регулатори предпочитат да продължават по старому, както са свикнали, дори и методите им да се базират на стара информация. Един възможен изход от тази ситуация е учените, които са добре запознати с модерните токсикологични методи (без животни), да образоват политиците на тази тема. След като политиците разберат, че опитите с животни не предсказват реакциите на хората, надявам се че ще натиснат за промяна в регулативните изисквания и ще заместят тестовете върху животни с модерна наука.



По време на вашата кампания против опитите с животни, какво мислите че беше най-значимото развитие, в посока на промяна относно употребата на животни?
Научният свят претърпя промяна на парадигмата през 2000, с откриването на човешкия геном. Това откритие отваря пътя към персонализираната медицина, която се профилира индивидуално за всеки отделен човек до такава степен, че идентични близнаци могат да се нуждаят от различни лечения за едно и също болестно състояние, на базата на малки разлики в ДНК-то им. Науката вече е разкрила функциите на практически всички 24 000 гени от човешкия геном. Тези знания вече се прилагат при разработването на лекарствени продукти и тестването им (фармакогеномика), което създава печеливша ситуация за фармацевтичната индустрия, както и за потребителите: по-безопасни лекарства означава по-малко странични ефекти при хората, и по-малко съдебни дела против производителя.

И последно, кое според Вас е най-голямото препятствие за тези от нас, които са против опитите с животни?
Невежеството. И сред широката общественост, и сред нашите политици царува масово невежество по въпросите, които бяха разгледани по-горе. Научните доказателства, доказващи че животинските модели не са показател за хората са неоспорими (вижте например http://www.peh-med.com/content/4/1/2). Значи, предизвикателството в случая е тази информация да се доведе до знанието и на потребителите, и на нашите управляващи, по възможно най-ефикасния начин. В случая  с управляващите, няма по-добър начин от срещи на живо между учени-изследователи и политици. В допълнение, една кампания за информиране на населението би била полезна, ако има средства за телевизионни, печатни и външни реклами за дълъг период от време. Посланието ще е много просто: Защо да тестваме върху животни? Хората не са 70-килограмови плъхове.



My Blogger TricksAll Blogger TricksLatest Tips and Tricks