Тестът на Дрейз е обект на критики по няколко причини. Структурата на роговицата на окото на заека значително се различава от тази на човека. Освен това зайците произвеждат по – малко сълзи от хората, което позволява на химикалите и други дразнители, поставени в очите им, да се задържат по – дълго и съответно да причинят по – голямо дразнене. Това не само прави теста на Дрейз ненадежден, но и спомага за увеличаване на огромното страдание, причинено от него. И накрая, наблюдаваната увреда на окото е силно субективна, което води до множество различни резултати. И въпреки че все още не съществува одобрена алтернатива на теста на Дрейз, която да не включва използването на животни, две алтернативи са създадени, които позволяват частично заменяне на животинските тестове в обвързана тестова схема.
Остра токсичност
Тестовете за остра токсичност се използват за определяне опасността от излагане на даден химикал чрез устата, кожата или чрез вдишване. В продължение на десетилетия, тестовете за остра токсичност означаваха отравяне на огромен брой животни в тестове със Смъртоносни Дози 50 /LD50/, които се провеждат докато поне половината от тестваните животни умрат. Сега тестът LD50 се прилага рядко, тъй като бива заменен от няколко нови, но все пак смъртоносни алтернативи. Друг тест за токсичност е методът с фиксираната доза, който не използва смъртта като крайна точка на експеримента; признаци на болка и страдание обикновено прекратяват експеримента. Други тестове включват методът на острата токсичност и процедурата нагоре – надолу, която обикновено включва използването на по – малък брой животни. Но така или иначе, по време на тези тестове, животните често претърпяват изключителна болка, конвулсии, загуба на двигателни функции и/или неконтролируеми пристъпи. Животните се убиват след теста, за да се извърши дисекция за определяне на вътрешните наранявания. Животните, които се използват най – често в тези тестове, са плъхове и мишки.
Трудно е да се екстраполира информация върху човешката реакция на химикали въз основа на тези методи на тестване върху животни, защото различните видове животни реагират по много различни начини на химикалите. Тези разлики включват вариращи степени на чувствителност към химикали, както и различия в метаболизма и абсорбацията. Препоръчва се два метода ин витро за намаляване броя на използваните животни чрез определяне на стартовите дози при метода на фиксираната доза и процедурата нагоре – надолу и в момента очакват озаконяване.
Токсичност при многократно приложение
За разлика от острата токсичност, която наблюдава количестовото субстанция, нужно, за да се създаде токсично влияние в една доза, токсичността при многократно приложение се използва за определяне на хроничните токсични ефекти, предимно влиянията върху различни органи и системи и за установяване на “ниво на ненаблюдаван ефект” /NOEL/. Тестовете за хронична токсичност се състоят от изследвания с не толкова остро многократно приложение /28 дни/ на субстанцията през устата, кожата или чрез вдишване и със субхронично многократно приложение /90 дни/ при гризачи. Някои агенции може също да изискват тези тестове да бъдат приложени и върху други видове, не само гризачи, като кучета или за по – дълги периоди от време. Животните се оценяват по време на тези тестови периоди, а в края им биват убити, за да се търсят признаци за увреда на органи или сиситеми в тялото. Прехвърляне на резлутатите от тези тестове от малки животни, с кратка продължителност на живота върху хора, е много трудно и съществуват огромни различия и разминавания относно как химикалите биват поглъщани и обработвани от организмите на различните видове. Няма одобрени неживотински алтернативи на тестовете за хронична токсичност.
Разяждане / Дразнение на кожата
Тестовете за разяждане на кожата определят възможността една субстанция да причини необратимо увреждане на кожата. Тестовете за дермално дразнене определят нивото на кожно увреждане, като сърбене, подуване и възпаление. И двата теста обикновено се провеждат върху зайци. Тестът за кожно дразнение често се нарича кожен тест на Дрейз и включва поставяне на даден химикал върху обръснат участък от кожата и използване на друг обръснат участък за сравнение. Поради различия в анатомията и структурата на кожата на различните видове, използавено на данни, извлечени от животни за определяне дразненето на кожата при хората често е неприложимо. Съществуват одобрени алтернативи за замяна в определени случаи на тестовете за разяждане на кожата; но често алтернативите представляват част от сложна тестова схема, която изисква поне няколко животински теста. Алтернативите не са узаконени
Сега повечето тестове за дермална чувствителност се прилагат чрез използване на Анализ на локалните лимфни възли /LLNA/. Процедурата включва поставяне на тестовите химикали на повърхността на ухото на мишки. LLNA беше първият метод, одобрен от ICCVAM от комисия независими експерти, които заключиха, че LLNA е законна алтернатива на тестовете с морски свинчета, защото той намалява броя на нужните за тестове животни и елиминира болката и стреса на животните. В сравнение с традиционните тестове, LLNA също така може да се извърши и в по – кратък период от вереме и осигурява информация за реакцията на организма. Въпреки това, мишките все пак биват убивани след тестовете. Обсъждат се алтернативи, включващи по – прецизни и добри версии на LLNA.
