Точно в тази минута в хиляди лаборатирии, зайци са завързани в обездвижващи клетки докато химикали разяждат меката кожа на гърбовете им, дълбоко, чак до мускулите и тъканите под тях. След като химикалите нанесат своята вреда, зайците се убиват- техните животи се изсмукват в мъки в името на нечия печалба.
Тестовете върху животни са напълно ненужни, защото съществуват по-евтини, по-бързи и по-ефикасни алтернативи, които да ги заменят.
PETA посочва пет теста върху животни, които могат да бъдат спряни от употреба веднага без никаква заплаха за общественото здраве и безопасност:
ТЕСТ ЗА КОРОЗИЯ НА КОЖАТА
Корозивните агенти са химикали, които причиняват неотменими щети и рани по кожата, много често изгаряйки до няколко слоя тъкани. Разяждащите реакции се проявявят чрез язви (рани), кървене, кървави кори и мехури (красти) както и обезцветяване.
Фактите за корозията са главно събирани от регулаторни агенции занимаващи се с транспортирането на рисковите вещества, в случаите с магистралните инциденти и химически разливи. В Съединените щати Службата по Транспорта изисква подчинение на стандартите за разяждане на кожа като налични факти да съвпадат със стандартите на властващата според световното право Транспортна Власт на Обединените Нации. Разрушението е също крайна точка и в причиняващите раздразнения (меко казано) учение разпоредени от Агенцията за Защита на Околната Среда при нейните преценки във формулирането на пестициди и съставките им. В този случай, корозирането представя най- крайните форми на кожни възпаления, в които кожата е буквално разрушена отвъд възможността на тялото да регенерира.
Тестове върху живи животни
Зайците са напълно обездвижени, гърбовете им са обръснати и тестерен химикал се поставя на кожата им. Обръснатата част се покрита с парче марля за определено време, обикновено часове, след които превръзката се маха препарата се избърсва. Степента на раняване е преценена и точкувана на определени времеви интервали. Неотровените части на кожата служат като сравнение. Химикал се смята за разрушителен, ако до края на 14- тият ден на наблюдения, химикала е прогорил външния слой на кожата на едно или повече животни, оставяйки видимо мъртва тъкан в будно състояние. Не се осигъряват никакви болкоуспокояващи.
Въпреки много години употреба, ученията базирани на теста корозия на кожата върху животински модел никога не са били ясно обосновани. Всъщност, съществуват множество доказателства, че методите базирани на животински модели са несигурни, силно ограничени и бедни показатели за реакции на човешката кожа.
За пример, сравнение на данни от тестове върху зайци и четири часови тестове по човешката кожа за 65 вещества откриха, че 45% от класификациите на химически възпаления потенциално основани на тестове върху животни са неверни. (MK Robinson et al. , Food Chem Toxicol 40, 573-592, 2002)
Тестове без животни
Еквиваленти на тестовете по човешката кожа като EpiDerm™ и EpiSkin™ са били валидирани и приети в Канада, ЕС и всички други страни членки на Организацията на Икономическото Сътрудничество и Развитие (OECD), като пълни заместители на тестовете базирани върху животни според корозията при тях. Тези методи се състоят от нормални, произхождащи от човек кожни клетки, които се репликират и образуват човешка кожа.
Благонадеждността и практическата приложимост на тези модели с еквивалентна на човешката кожа са били въведени чрез строги, интер-лабораторни валидационни учения наблюдавани от Европейският Център за Валидация на Алтернативните Методи (ECVAM) и тези методи са били приети като официални от OECD тестове.
Corrositex™ е друг метод без животни за определяне на корозията на кожата. Използвайки протеинова мембрана вместо кожа, Corrositex™ може да измерва времето и в какъв процент химикал е способен да проникне симулираната кожна бариера чрез съгласуване с промените в цвета на кожата като реакция. Corrositex™ е бил пионер в САЩ, оценен да определя валидност, както в САЩ така и от ЕС като частичен заместител за базираните на тестове върху живи животни за корозия учения.
ТЕСТ ЗА КОЖНО ПОПИВАНЕ
Тестовете на кожно попиване са нужни за да определят степента, при която даден химикал е способен да проникне в кожата. Способността за степенуване на химическата преносимост спрямо кожата е основно от интерес към регулаторните агенции ангажирани с химическите излагания в работните помещения. Органите, които изискват данните за попиване на кожата могат да включват органи за защита на околната среда, безопасност на храните, контрол на тоскичните субстанции и заразни болести.
Тестове върху живи животни
Гърбовете на плъховете са обръсвани и намазани с химикал за период до 24 часа, след което кожата на плъховете се измива и животните се прибират по отделно в „метаболитни клетки”, позволяващи техните екскременти да се отделят за анализи.
По-късно животните се убиват и тяхната кожа, кръв и екскременти се анализират, за да се калкулира степента на кожното попиване. Въпреки много години употреба, тестовете за кожно попиване базирани на животински модели никога не са били валидирани като релевантни при хората.
Тестове без животни
Различни методи за отглеждане на тъкани се използват в ЕС като пълни заместители на тестовете върху животни за попиване на кожата. Тези методи използват кожа от разнообразни източници, за да измерят пътят на тестерен химикал в и през кожата в течни басейни.
Попиването на тестерен химикал се измерва за време, при анализи на вместената течност и третираната кожа. Надеждността и приложимостта на методите за попиване на ин витро кожи са въведени след множество прегледи на експерти, тези методи са кодифицирани и приети като официални тестове от OECD.
Неживотинските тестове имат брой от научни предимства над тестовете с животни, включително способността да изучават по-голям обхват от дози, включително и тези на реалната степен на излагане, която се среща в обитаваната или обкръжаваща среда.
ТЕСТ ЗА ФОТОТОКСИЧНОСТ
Фототоксичността, или фотораздразнението е възбуждаща кожата реакция причинена от излагането на химикал и последващо излагане на слънчева слетлина или ултравиолетова радиация. Фототоксичността типично се явява като слънчево изгаряне, което се характеризира от наличието на обрив, подутина, или възпаление. С времето, фототоксичността може да причини промяна в цвета на кожата и рак на кожата. Но не само кожат е застрашена - клетките в очите, отговорни за зрението също могат да бъдат повредени, което води до катаракта и други проблеми.
Тестовете за фототоксичност са релевантни в контекста на лекарствените и фармацевтичните продукти, които се поглъщат или прилагат директно по кожата под формата на крем.
Тестове върху живи животни
За тестовете за фототоксиност най-често се използват мишки, морски свинчета, плъхове и зайци, в по-редки случаи и други животни. На животните се прилага тестовия химикал, след това бива изложени на светлина за определен период от време. Тъй като не съществуват официални методи за тестване на фототоксиност, тези, които се използват варират. Един често срещан метод, мишките са изолирани в кутии и изложени на светлина - включително ултравиолетова радиация - посредством слънцеобразна лампа поставена на 15 см от гърбовете им в продължение на 4 часа и се наблюдават за признаци на увреждане на тъканите. Няма изискване да им се дават обезболяващи по време на или след изложението, дори когато се наблюдават видими изгаряния.
Въпреки, че се използват от години, тестовете за фототоксичност с животни никога не са били правилно валидирани, не е установена тяхната приложимост към хората и дори не е създадена страдартизирана процедрура за провеждането им. Всъщност, единственият международно признат метод за тестване на фототоксичност е без животни, базиран на клетки идея обяснена тук.
Тестове без животни
Тестът за фототоксичност 3T3 Neutral Red Uptake - NRU е разработен и узаконен в Европа, с доказана приложимост и релевантност за хората, и оттогава е приет на международно ниво като пълен заместител на тестовете за фототоксичност върху живи животни.
В този тест, клетки от клетъчна линия 3Т3 са изложени на химически тест при наличие и липса на светлина. Фото-цитотоксичността се изчислява чрез намаляването на жизнеспособността на клетките изложени на химикали в двете различни обстоятелства, като клетъчната жизнеспособност се измерва според способността й да попие червеното багрило.
ТЕСТ ЗА ПИРОГЕННОСТ
Пирогените са вещества, които причиняват реакция на вдигане на телесната температура, когато минават през тялото ни. Най-често срещаните пирогени са части от бактериални клетки, които имунната ни система разпознавса като външно тяло. Понеже пирогените могат да предизвикат реакция на имунната ни система, те представляват сериозен здравен риск, особено в случаи с интравенозните и фармацевтични продукти.
Тестове върху живи животни
Тестът за пирогенност със зайци (RPT) е в употреба от 1940- те. В този тест, зайците се заключват в напълно ограничаващи телата им клетки и тестерно вещество се инжектира в кръвоносните им съдове. Телесната им температура се наблюдава за промени, които подсказват, че веществото може да съдържа пирогени.
Зайците, подложени на тестове за пирогенност страдат от болезнени реакции, включително температура, затруднено дишане, провал в циркулацията и органите и дори фатален шок. Въпреки дългата си история на употреба, тестът за пирогенност със зайци никога не е бил формално ратифициран, за да се установи неговата сигурност или ефективност спрямо хора. Всъщност, има множество добре документирани недостатъци на този тест, включително явните разлики между реакциите на пирогени при зайците и при хората.
Тестове без животни
Тестът за пиргенност МАТ е разработен и одобрен в Европа като пълен заместител на тестовете за пирогенност с животни. Тестът разпознава пирогените в тестово вещество като измерва имунната реакция на дарена човешка кръв, когато е изложена на веществото. Този метод е способен напълно да моделира взаимодействието между имунната система и нейните бели кръвни телца и тестерното вещество и да потвърди наличието или отсъствието на пирогенно заразяване. Той е по-бърз, по-ефикасен и по-евтин за разпознаването на пирогени от тестът за пирогенност със зайци RPT.
