Човечеството е унищожило 60% от животинските популации от 1970 г. насам

Огромната загуба сама по себе си е трагедия, но също така заплашва оцеляването на цивилизацията

Снимка: Getty Images

Човечеството е унищожило 60% от бозайниците, птиците, рибите и влечугите от 1970 г. насам, водещите световни експерти предупреждават, че унищожаването на дивата природа вече е извънредна ситуация, която застрашава цивилизацията.

Новата оценка за избиването на дивата природа е направена в основен доклад, изготвен от WWF и включващ 59 учени от цял ​​свят. Той констатира, че огромното и нарастващо потребление на храна и ресурси от глобалното население унищожава мрежата от живот, създадена в продължение на милиарди години, от която човешкото общество в крайна сметка зависи за чистия въздух, вода и всичко останало.

"Ние въвим като сомнамбули към ръба на една скала", казва Майк Барет, изпълнителен директор на науката и опазването на WWF. "Ако има 60% спад в човешката популация, това би било еквивалентно на изпразването на Северна Америка, Южна Америка, Африка, Европа, Китай и Океания. Това е мащабът на това, което сме направили. "

"Това е много повече от загубата на чудесата на природата, колкото и да е тъжнa”, каза той. "Всъщност в момента това застрашава бъдещето на хората. Природата не е “добре да я има“ - тя е нашата животоподдържаща система. "

“Времето ни свършва бързо”, каза професор Йохан Рокстром, експерт по глобалната устойчивост в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия. “Имаме шанс да запазим стабилна планета за бъдещето на човечеството на Земята единствено ако се поргижим за екосистемите и климата".

Много учени считат, че в света е започнало шесто масово изчезване - първото, причинено от вида Хомо сапиенс. Други скорошни анализи разкриват, че човечеството е унищожило 83% от всички бозайници и половината от растенията от зората на цивилизацията насам, и че дори ако унищожението спре сега, ще отнеме 5-7 милиона години, докато естестената природа се възстанови.

Индексът на живата планета /The Living Planet Index/, създаден за WWF от зоологическата асоциация на Лондон, използва данни за 16 704 популации от бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни, представляващи повече от 4 000 вида, за да проследи упадъка на дивата природа. Между 1970 г. и 2014 г. по най-новите налични данни, популациите са намалели средно с 60%. Преди четири години спадът е бил 52%. "Шокиращата истина", каза Барет, е, че катастрофата на дивата природа продължава с пълна сила.

Дивата природа и екосистемите са от жизненоважно значение за човешкия живот, заяви проф. Боб Уотсън, един от световноизвестните учени в областта на околната среда и настоящ на междуправителствена комисия по биологичното разнообразие, която каза през март, че унищожаването на природата е толкова опасно, колкото промените в климата.

"Природата допринася за културното и духовното благоденствие на човека, чрез критичното производство на храна, чиста вода и енергия, както и чрез регулиране на земния климат, замърсяване, опрашване и наводнения", каза той. "Докладът на Living Planet ясно показва, че човешката дейност унищожава природата с неприемлив темп, заплашвайки благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения".

Най-голямата причина за загубата на дивата природа е унищожаването на природни местообитания, голяма част от които са за създаване на земеделска земя. Три четвърти от цялата площ на Земята сега е значително засегната от човешката дейност. Убийството за храна е втората по големина причина - 300 вида бозайници биват изяждани до изчезване - докато океаните страдат от прекомерен риболов, повече от половината от който е индустриализиран.

Химическото замърсяване също е значимо: половината от популациите китове убийци в света сега са обречени да умрат от замърсяване с PCB. Световната търговия въвежда инвазивни видове и болести, а земноводните са унищожени от гъбична болест, за която се смята, че се разпространява от търговията с домашни любимци.

Най-засегнатият регион е Южна и Централна Америка, която е отбелязала 89% спад в популациите на гръбначни животни, до голяма степен причинена от отсичането на огромни площи с богати на диви животни гори. В тропическата савана, наречена cerrado, площ с размера на Лондон се изчиства на всеки два месеца, каза Барет.

"Това е класически пример за това как изчезването е резултат от собственото ни потребление, защото обезлесяването се ръководи от постоянно разширяващото се селско стопанство, произвеждащо соя, която се изнася в страни, включително Великобритания, за хранене на свине и пилета", каза той. Самата Великобритания е загубила голяма част от дивата си природа, като се класирала 189-та по загуба на биологично разнообразие от 218 държави през 2016 г.

Най-силно засегнати местообитания са реките и езерата, където популациите от диви животни са паднали с 83%, поради огромната жажда за земеделие и големия брой язовири. "Отново съществува тази пряка връзка между хранителната система и изчерпването на дивата природа", каза Барет. Яденето на по-малко месо е основна част от възвръщането на част от загубите, каза той.

“Индексът на жизнената планета” е критикуван като твърде широка мярка за загубата на дивата природа и изглаждането на важни детайли. Но всички показатели, от степента на изчезване до неприкосновенноста на екосистемите, показват колосални загуби. - “Всички разказват една и съща история” - каза Барет.

Усилията за опазване могат да работят, броят на тигрите се е увеличил с 20% в Индия за шест години, откакто местообитанието им е защитено. Гигантските панди в Китай и видрите във Великобритания също се справят добре.

Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International, каза, че основният проблем е потреблението: "Вече не можем да игнорираме въздействието на настоящите неустойчиви модели на производство и разточителния начин на живот".

Световните нации работят за критична среща на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през 2020 г., когато ще бъдат поети нови ангажименти за защита на природата. "Нуждаем се от нова глобална сделка за природата и хората и имаме този тесен прозорец от по-малко от две години, за да го получим", каза Барет. - Това наистина е последният шанс. Трябва да го направим каткто трябва този път.

Таня Стийл, главен изпълнителен директор на WWF, заяви:

"Ние сме първото поколение, което знае, че унищожаваме планетата си и последното, което може да направи нещо по въпроса". 

Източник

Виж още »

Палмово масло

Палмовото масло е най-произвежданото растително масло на планетата. То е рентабилно и икономично, държи особено ниска цена на световния пазар и е особено подходящо за процеса на промишлена преработка на хранителни продукти. Затова днес присъства във всеки втори продукт в супермаркета: замразени пици, бисквити, маргарини, кремове за тяло, сапуни, козметика, свещи, прахове за пране, пасти за зъби, почистващи препарати, сухо мляко за бебета, хляб, торти, пасти сладки, сладолед, и др.

Остров Борнео, който е около 8 пъти по-голям от България, загуби над половината от горите на територията си за 60 години, заради булдозерите и резачките, които разчистват за да се садят палми.

Тропическата гора, богата на биоразнообразие, се превърна в интензивна монокултура, където няма нищо живо освен палмови дървета.
"Горите” от маслодайни палмови дървета намаляват биологичното разнообразие с 90% и въвеждат суровини (пестициди, торове), които засягат равновесието на почвите и водните екосистеми.

Загубата на хабитата на горските животни застрашава някои видове от изчезване: суматранския орангутан, пигмейския слон на Борнео, суматранския тигър, суматранския носорог и Малайската слънчева мечка. Драстичното намаляване на тяхното жизненоважно пространство се дължи на палмовите насаждения. Бракониерството и загубата на хабитат са бедствие за тях. Селяните и местите племена, които обитават гората и я опазват, често биват брутално изгонени от земите си или убити.

Местната екосистема е разстроена, но не само: обезлесяването има и голямо глобално въздействие по отношение на глобалното затопляне. За да се направи място за насаждения, огромни площи тропически гори се изчистват и изгарят ден след ден, отделяйки големи количества парникови газове в атмосферата. Индонезия, най-големият производител на палмово масло в света, е произвела повече парникови газове в сравнение с САЩ през 2015 г. Емисиите на CО2 и метан правят биогоривата от палмово масло три пъти по-вредни за климата от петролните горива. Същевременно, почти половината от вноса на палмово масло в ЕС се изразходва под формата на биогорива.

Нашата ежедневна консумация на палмово масло е вредно както за околната среда и за за животните, така и за нашето здраве: Рафинираното промишлено палмово масло е богато на генотоксични и канцерогенни замърсители, предупреждават от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA).

Виж още »

Жестокост към животни и към хора вървят ръка за ръка

Упражняването на жестокост към животните не e само индикаця за малка личностна недостатъчност на насилника, тo e симптоматичнo за дълбоко умствено разстройство. Изследванията в психологията и криминологията показват, че хората, които упражняват жестокост към животните, не спират дотам - много от тях преминават към хора. "Убийците много често започват да убиват и измъчват животни като деца", казва Робърт К. Рселър, който разработва профили на серийни убийци за ФБР. (1)

Проучванията показват също, че насилниците и агресивните престъпници са по-склонни да са злоупотребявали с животни като деца, отколкото с престъпниците, които се считат за неагресивни. (2) Изследване на психиатрични пациенти, които многократно са изтезавали кучета и котки, установи, че всички те са имали високи нива на агресия и спрямо хора. (3) Полицейско изследване в Австралия разкрива, че "100% от изследваните престъпници, извършили сексуално убийство, са имали история на жестокост към животните". (4) За изследователите, вманиaчаването в жестокост към животните е червен флаг в биографията на серийните убийци и изнасилвачи. Според ФБР: "Това са децата, които никога не са научили, че е грешно да извадят очите на кученцето" (5).

(1) Daniel Goleman, “Experts See Parallels Between Dahmer, Previous Serial Killers,” New York Times News Service, 11 Aug. 1991.

(2) Sara C. Haden and Angela Scarpa, “Childhood Animal Cruelty: A Review of Research, Assessment, and Therapeutic Issues,” The Forensic Examiner 14 (2005): 23-33.

(3) lan R. Felthous, M.D., “Aggression Against Cats, Dogs, and People,” Child Psychology and Human Development 10 (1980): 169-77.

(4) “Animal Cruelty; Common in Many Killers,” Sunbury/Macedon Ranges Leader, 26 Apr. 2005.

(5) Ruth Larson, “Animal Cruelty May Be a Warning. Often Precedes Harm to Humans,” The Washington Times, 23 Jun. 1998.

Още (на английски)

Виж още »

КАК ДА ПОЛУЧИМ ПОМОЩ ЗА ЖИВОТНО ОТ ТЕЛ. 112

Зачестяват случаите на брутално насилие към животни, а хората са все така неинформирани и в много редки случаи постъпват правилно. Изключително важно е да се знае, че независимо дали става дума за инцидент или престъпление ТЕЛЕФОНЪТ НА КОЙТО СЕ ПОДАВАТ СИГНАЛИ Е 112. 

Много често, зле информирани граждани стават жертва на некоректни оператори от спешния телефон или служители от службите длъжни да реагират. 

- Трябва да знаете,че инцидентите с животни са включени в ЧЛ. 13 НА НАЦИОНАЛНИЯТ КЛАСИФИКАТОР НА СПЕШНИТЕ ПОВИКВАНИЯ, тоест от 112 НЕ МОГАТ да ви отговорят, че това не е спешно. В случай, че все пак се опитат да ви отклонят ги попитайте дали са запознати с чл.13 на класификатора по който работят.

- Друг важен въпрос е кой трябва да реагира в различни ситуации. При инциденти с животни, задължение имат да реагират от ПОЖАРНАТА - ТОВА Е ЗАПИСАНО В НАРЕДБА НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА НС ПБЗН. 

- В случаите в които се касае за ПРЕСТЪПЛЕНИЕ са компетентни от ПОЛИЦИЯТА. Дефиницията за престъпление е деяние което е противозаконно и обществено опасно. Всяко деяние отговарящо на това описание е в компетенцията на полицията. *

В никакъв случай НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ОПЕРАТОРЪТ ОТ 112 ДА ВИ КАЖЕ ,,СИГНАЛЪТ Е ПРИЕТ" И ДА ВИ ЗАТВОРИ! Ако трябва обадете се пак, НАСТОЯВАЙТЕ ДА ВИ СВЪРЖАТ С КОМПЕТЕНТНАТА СПОРЕД СЛУЧАЯ СЛУЖБА И НАСТОЯВАЙТЕ ДА ВИ ПОСЕТИ ЕКИП НА МЯСТО. 

Съветваме ви да ЗАПИСВАТЕ при възможност разговора и в случай, че получите грубо отношение или неоснователен отказ изисквайте служителят да ви се представи, той е длъжен да го направи и вие ще разполагате с името на нарушител който трябва да бъде наказан и може да бъде само с жалба от вас.

НАСИЛИЕТО НАД ЖИВОТНИ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Както всяко престъпление, случаите на насилие над животни трябва да бъдат разследвани от полицията и прокуратурата.

Ако станете непосредствен свидетел на бой с животни или проява на насилие над животно, моля, свържете се направо с тел. 112 и подайте сигнал там.

Също така, можете да подадете и писмена жалба за насилие над животни до Вашата Районна прокуратура и Районно управление на полицията.

Моля, изпратете копие от подадената жалбата по факс на организация за защита на животните Четири лапи на 02/952 11 98 или по и-мейл на: office@vier-pfoten.bg

Тук ще намерите образци за жалби. 

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 325. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

Чл. 325а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) (1) Който организира или участва в провеждането на боеве с животни, отглежда, тренира или предоставя животни за боеве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева, когато:
1. деянието е извършено повторно;
2. деянието е извършено от ветеринарен лекар или техник, от лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
3. на боевете присъства малолетно или непълнолетно лице;
4. боевете се заснемат с цел разпространение.
(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на онзи, който организира или участва в залагания при боеве с животни.
(4) Деецът не се наказва, ако доброволно съобщи на надлежен орган на властта за извършено престъпление по ал. 1 и 3.

Чл. 325б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.)
(1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(2) Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. от лице, което осъществява дейност или професия, свързана с отглеждане на животни или полагане на грижи за тях;
2. по начин или със средства, опасни за живота на хора или животни, по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост;
3. на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице;
4. повторно.

Чл. 325в. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.)
(1) Който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и с глоба до пет хиляди лева.
(2) В случаите по ал. 1, ако е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до десет хиляди лева.

Виж още »

КОЖАТА В ЕВРОПА

Осведомеността за кожухарската индустрия расте, и с нея все повече държави предприемат стъпки за прекратяване на тази жестоката, ненужна в 21ви век практика.

В Англия и Австрия той отдавна е напълно забранен. През 2012, дори Холандия - най-големият производител на кожи от норки в Европа - реши да сложи край на кървавия бизнес.

Други държави, като Швейцария, имат различен подход. Те не издават пълна забрана, но изискванията за условията в които могат да се отглеждат животни за кожа са толкова високи, че правят бизнеса нерентабилен, и той на практика не съществува. Това е на път да се случи и в Германия, където през 2009 бяха приети нови регулации, които увеличават размера на клетките, а през 2016 ще изискват и осигуряването на вода за плуване за норките, и открито пространство за лисиците и миещите мечки, където да копаят.

Вледствие на тези промени, производителите на кожа, които не желаят да адаптират бизнеса си, започват да делокализират производството си на изток, там където стремежът към печалба често се поставя над закона. 

Източник

Виж още »

Четири норвежки ферми за норки принудени да затворят след проверки

НОРВЕГИЯ, 17 декември 2015 г. - сериозно травми които не се лекуват, болни животни и нехуманни методи за умъртвяване са някои от зверствата, срещнати от инспекторите, които принуждават четири норвежки ферми за норки да затворят вратите си. По време на проверките на органите за безопасност на храните, многократно беше установена липса на хуманно отношение към животните във фермите за норки. Поради това, не веднъж се налиожи на инспекторите да поискат незабавната евтаназия на редица животни, по различни причини. Миналия месец инспекторите поискаха незабавно прекратяване на умъртвяването на норки в стопанствата, което според заключенията им е било извършвано по жесток, нечовешки начин.

Тези ферми, включително на-голямата, която стопанисва 30 000 животни, са изгонени от “Норвежкото кожухарско общество", което вероятно ще им попречи да продължат бизнеса си. 

За жалост сериозните проблеми с хуманното отношение към животните не са изключение, а практика във фермите за кожа. 

Това е причината поради която  много страни неотдавна решиха да забранят отглеждането на животни за ценни кожи, и в момента обсъждат забрана на кожухарските изделия.

Сред някои от основните проблеми с които са се сблъскали инспекторите във фермите са инфектирани рани, животни с липсващи крайници, дефектна газова камера - намерени са животни все още живи, след като са били обгазени предишният ден. Работниците грубо хващали норките за опашката и ги ударяли силно в камерата. След това били обгазявани над 3 минути, преди да изгубят съзнание. Обгазяването, което е стандартният метод за убиване на норки в повечето европейски ферми за кожа, е доказано като силно болезнен и неприемлив начин за умъртвяване, от мнозина експерти по хуманно отношение към животните. 


Антон Краг, директор на “Норвежко дружество за защита на животнтие” казва: “Възможното затваряне на ферма за кожи с 30 000 животни е сериозен удар за индрустрията. Норвежкото дружество за защита на животните се радва, че властите взимат невероятното страдание на тези животни насериозно. Същевременно, това не е достатъчно, и затова ще продължим работата си, изисквайки тази индустрия да бъде забранена в Норвегия.“

Photo: Network for Animal Freedom/Norwegian Animal Protection Society

Агенцията  за безопасност на храните наблюдава отблизо дейноста на фермите от 2013 г. и стигна до заключението, че не са направени каквито и да било подобрения на хуманното отношение към животните във фермите. Фермерът отрича всякакви обвинения в нарушаване на законите за хуманното отношение към животните - дори и след като инспекторите ясно документираха и изтъкнаха сериозните здравни проблеми на животните - вместо това, той вярва че е подложен на тормоз. 

Решението на Норвежкото кожухарско общество да изключи тези ферми от членовете си ще навреди значително на бизнеса им. 

Антон Krag:

    "Когато организация на кожухарски фермери е принудена да изключи собствените си членове, това е доказателство колко сериозна е ситуацията. Кожухарските фермери в Норвегия настояват да държат хищниците затворени в тесни клетки, което е и причината Норвежко дружество за защита на животнтие да изисква политическа забрана върху кожухарското земеделие."

Източник 

Виж още »

Победите срещу кожата по света

Глобална промяна в нагласите относно кожата и козината се роди и започна да расте през последните няколко години. Движението за правата на животните постигна огромен напредък в борбата срещу жестоката търговия с кожа и трябва да продължи да работи за един свят без кожи.

В целия свят, големи магазини, вериги и топ модни дизайнери, са се ангажирали да не употребяват кожа. В много държави, ферми за добив на кожа са в процес на затваряне и кожухарската промишленост е забранена, или на път да бъде забранена. По целия свят, все повече и повече промени в законодателствата се предвиждат, гласуват се закони и наредби за ограничаване на търговията с кожи.

Глобалното осъзнаване

Обществеността става все по-осведомена за реалността на търговията с кожи, чрез листовки, улични кампании, медии, интернет промоция и митинги, изобличаващи кланетата. Растящ брой известни личности се присъединяват към този импулс за защита на животните, като публично отказват да носят кожа. Модните дизайнери и студенти по моден дизайн вече са наясно с присъщата жестокост в производството на кожа.

С течение на годините, се провеждат международни действия като “Световен петък без кожа” (WFFF) които се случват едновременно на все повече места, пръснати по целия свят.

В недостиг на аргументи, производителите на кожа се опитват да промотират индустрията си, като придават фалшив екологичен аспект на естествената кожа. Все повече хора не се оставят да бъдат манипулирани, и знаят, че тази индустрия използва знаителни количества химикали и други замърсители.

Разследвания със скрита камера във ферми за норки и лисици са поляризирани критиката срещу кожухарска индустрия в Норвегия. Следователно, Седмицата на модата в Осло, най-голямото модно събитие в Норвегия, въведе регламент забраняващ кожата, и нито едно кожно изделие не беше показано на подиума.

В благодарение на силното обществено осъзнаване по време на кампаниите срещу търговския лов на тюлени в целия свят - истинска надпревара за печалба -тази практика спадна значително. Нови държави забраниха вноса на тюленови продукти, което прави лова на тюлени икономически неизгоден.

Няма красота в жестокостта

Промени в законодателството

Няколко страни вече са предприети позиция срещу кожухарската промишленост

- АВСТРИЯ: животинска козина е напълно забранено от австрийския Закон за хуманно отношение към животните (Austrian Animal Welfare Act). Имаше и други разпоредби на федерално ниво, някои от които с толкова високи изисквания за защита, че развъждането на животни за кожа е станало икономически неизгодно.

- ХЪРВАТЯ: въведена е постепенна забрана на фермите за добив на кожа (пълна забрана през януари 2017 г.).

- ДАНИЯ: Датският парламент прие забрана за отглеждане на лисици (пълна забрана през 2024 г.)

- ВЕЛИКОБРИТАНИЯ: фермите за кожа са забранени от 2003 г. насам.

- ХОЛАНДИЯ, третият по големина производител на кожи от норка, забрани през 2013 фермите за норки (със срок до 2024).

- ШВЕЙЦАРИЯ: стандарти за защита при отглеждането на животни за кожа налагат толкова рестриктивни условия за стопанисването им, че производството на кожа е икономически неизгодно.

- СЛОВЕНИЯ прие закон против селското стопанство и лов на животни заради кожите им, пера или козина (кожа).

- ШВЕЦИЯ изменя законите си за отглеждането на лисици през 1995 г. От 2001 г. насам, няма повече такива ферми.

- Внос на тюленови кожи е забранен в 34 страни: 28-те страни-членки на ЕС, САЩ, РУСИЯ, КАЗАХСТАН, БЕЛАРУС, МЕКСИКО и ТАЙВАН.

- Градът Западен Холивуд в КАЛИФОРНИЯ е забранила продажбата на кожи през ноември 2011 г. по инициатива на Джон Д'Амико. Тя влезе в сила през септември 2013 година.

Асоциации и политици, които работят заедно, за да приемат нови закони в няколко страни. Текущи проекти:

- Канадският сенатор Mac Харб предложи законодателство за забрана на лова на тюлени в Канада.

- Законопроект за забрана на вноса, износа и продажбата на кожи, по инициатива на MK Nitzan Horowitz продължена от MK Ронит Tirosh е готова да направи Израел първата страна, без кожа! Въпреки единодушно подкрепена от законодателната власт, това законодателство е временно спряно. В допълнение, много депутати и политици от целия свят са написани писма за подкрепа в полза на Израел срещу кожи иновациите.

- В Ирландия Cieran Perry предложен предложение за забрана на вноса и продажбата на истинска кожа, която бе преминал успешно в юрисдикцията на градския съвет на Дъблин. Фингал County Council също гласувах същото движение, предложен от г-жа. David McGuinness и го единодушие и всички страни. Други общини са склонни да последват примера им. Официално писмо бе изпратен и на ирландското правителство за преразглеждане на действащото законодателство.

- Във Франция бяха подадени два законопроекта, свързани с козината.

Въпреки всички средства които лобито на кожата инвестира за да наложи естествената кожа върху потребителите, то няма да успее да спре вълната срещу кожната индустрия и експлоатацията на животните. Присъединете се към движението! 

Източник

Виж още »

Зоополиция? Кога ще има наказани?

Виж още »

ФБР класифицира насилието над животни като заплаха от най-висок клас А

От сега нататък, хората, които нараняват животни ще се преследват като углавни престъпници, тъй като ФБР класифицира тези постъпки като заплаха от най – висок клас – клас „А“. Това обяви Маделин Бернщейн на 2.10.2014 г.

“Това ще помогне за получаването на по-добри присъди, повлияването върху съдебните заседатели и споразуменията” обясни маделин Бернщейн, президент и изпълнителен директор на Дружеството за защита на животните от жестокост в Лос Анжелис.

Досега ФБР класифицираше проявите на жестокост към животните в група „други“, заедно с по-незначителните престъпления. Това затрудняваше установяването на такива престъпления и тяхното разследване, затова този месец Бюрото съобщи, че престъпленията срещу животни (убийство и физическо насилие), ще си имат своя собствена категория като вид углавно престъпление.

Промяната се основава на проучване, което показва, че серийните убийци и други ожесточени престъпници често започват с престъпления срещу животни. Джефри Дамър, „Синът на Сам“ и „Бостънския удушвач“ са някои от най-печално известните престъпници, които са започнали с измъчване на котки и кучета в младежките си години.

“Независимо дали хората се интересуват от това, как се третират животните, хора като законодатели и съдии –се интересуват от хората и не могат да пренебрегнат данните“, казва Наташа Долезал, директор на програмата за закон за животните в Център за Закон за Животните и колеж Кларк в Портланд, Орегон.

Целта на новата система е властите по-лесно да идентифицират и разследват виновните за жестокост към животните, така че „ако му се помогне сега, утре да не се превърне в Джеври Дамър“, обяснява Берщейн.

Съгласно съобщението на ФБР, престъпленията срещу животни ще бъдат разделени на четири категории: прости или такива по небрежност; умишлено малтретиране и тормоз; организирана злоупотреба, която включва боевете с кучета и петли и сексуално насилие над животни.

Ще отнеме известно време докато случаите бъдат прехвърлени в правилната база данни на ФБР, но системата се очаква да започне да работи ефективно от 2016 година. 

И макар по-строгите наказания да не помагат на животните, новата система ще го направи като запознае властите с това, колко наболял е всъщност проблема.

“Незабавната полза от новата система ще бъде това, че всеки месец данните ще бъдат пред правните органи, когато правят докладите си за престъпленията“ каза Джон Томсън, временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Националната Шерифска Асоциация, който помогна в категоризирането на престъпленията срещу животните. „Това е нещо, което досега не сме виждали“.

В България зоозащитници все още се борят за създаване на адекватна и ефективна ЗООПОЛИЦИЯ към структурите на МВР.

В момента върви и петиция събрала за седмица над 5000 подписа

Петицията може да подкрепите на адрес : Петиция

Източник

Виж още »

ЗЗЖ: ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ - Пълен текст

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ

         В сила от 31.01.2008 г.

         Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

         Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на животните и механизмите за нейното осъществяване.
         (2) Защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

         Чл. 2. Органите на изпълнителната и местната власт съвместно с неправителствените организации изготвят и прилагат образователни програми за защита на животните и за запознаване с отглеждането, развъждането, обучението и търгуването на животни в съответствие с разпоредбите на този закон.

         Чл. 3. Професионалните гимназии и висшите училища, които подготвят ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози, еколози и други, провеждат и обучение за защита на животните съгласно изискванията на наредбата по чл. 19, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

         Чл. 4. Съсловната организация на ветеринарните лекари в България, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризират мерките за защита на животните.

         Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните съдейства при извършване на обучението по чл. 3.

         Чл. 6. (1) Забранява се проявата на нехуманно отношение към животните.
         (2) За нехуманно отношение към животните се смята причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх.

         Чл. 7. (1) Забранява се проявата на жестокост към животните.
         (2) За жестокост се смятат:
         1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес;
         2. действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; 
         3. нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни последици за здравето на животните; 
         4. увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора; 
         5. използване на строги и електрически нашийници, електрически остени, химически дразнещи или увреждащи субстанции или на технически уреди, помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява силен страх и болка;
         6. организиране на тренировки и състезания по настилки, които увреждат крайниците;
         7. използване на животни за филмови снимки, реклама и изложби, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес;
         8. принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
         9. излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;
         10. изоставяне на животни;
         11. използване на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято биология го изисква;
         12. лишаване на животни от почивка;
         13. подлагане на физическо натоварване на болни, наранени или стресирани животни;
         14. пускане на свобода на животни, които са отглеждани от хората, в случай, че предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда;
         15. ампутиране или кастриране с помощта на еластичен пръстен;
         16. пълно или частично ампутиране на части от тялото или отстраняване на органи на животни;
         17. подковаване на копитни животни с вредни подкови;
         18. отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки кожи и месо;
         19. купиране на ушите и опашките с цел промяна на външния вид на животните;
         20. отстраняване на нокти, зъби и гласни връзки; 
         21. излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на опасни декоративни животни;
         22. извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни;
         23. сексуално малтретиране на животни.
         (3) Действията по ал. 2, т. 16, 19 и 20 се допускат, когато:
         1. извършването им е необходимо по ветеринарномедицинско предписание или процедурата се налага, за да се запазят животът, здравето и доброто състояние на животното;
         2. процедурата е предназначена за научни и изследователски цели в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност;
         3. стерилизацията или кастрацията е необходима за ограничаване на размножаването на животни;
         4. са извършени според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча;
         5. процедурата е необходима за:
         а) предотвратяване на значително нараняване на животните;
         б) защитата на други животни.

         Чл. 8. За жестокост към животните не се смятат действията, които се извършват при:
         1. ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните;
         2. професионална борба с вредни гризачи;
         3. лов и риболов, извършвани според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите;
         4. прилагане на дресировъчни методи, които имат за цел придобиването и/или развиването на ловни, охранителни, следотърсачески или водачески качества у кучетата;
         5. медицински експерименти и лекарствени изпитвания;
         6. поставяне на "спъвачки" на овчарски или скитащи кучета с цел ограничаване на възможностите им да преследват дивеча.

         Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните, министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната определят с наредба правилата за обучение на кучета.

         Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.)

Глава втора.

ОТГЛЕЖДАНЕ И ГРИЖА ЗА ЖИВОТНИТЕ

         Чл. 11. (1) Не се разрешава продажба на животни на лица под 18-годишна възраст без съгласието на родител/настойник.
         (2) Когато собственикът на животно не може да полага грижи за него, го предава в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености.

         Чл. 12. Собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

         Чл. 13. (1) Животни, които не живеят на групи в естествената си среда, се отглеждат самостоятелно.
         (2) Животни, които живеят на групи или стада в естествената си среда, не се отглеждат поединично (самостоятелно).

         Чл. 14. (1) Собствениците на животновъдни обекти:
         1. осигуряват достатъчен брой гледачи с необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните с оглед на техния брой, вид, възраст и здравословно състояние;
         2. отговарят за спазване на правилата за защита на животните;
         3. организират първоначално и последващо обучение на персонала.
         (2) Не се допуска гледачите по ал. 1, т. 1 да причиняват стрес, болка, страдание и наранявания на животните, за които се грижат.

         Чл. 15. Собственикът на животни предприема мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ, когато установи признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане. Болните или наранените животни се изолират и настаняват в подходящо помещение със суха и удобна постеля.

         Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното полицейско управление или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
         (2) Органите по ал. 1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3. 
         (3) В обекта, в който е настанено животното по ал. 1, незабавно се предприемат мерки за лечението му. 
         (4) Чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин управителят на приюта предоставя информация за настанените в него животни с цел издирване на собственика или намиране на нов собственик.
         (5) Когато в приюта е настанено маркирано животно, управителят издирва и информира собственика или лице по чл. 47, ал. 3.
         (6) Когато собственикът на животното не бъде намерен до 14 дни от настаняването му в приюта, то може да се предостави на:
         1. зоологическа градина;
         2. спасителен център;
         3. ферма;
         4. организация за защита на животните.

         Чл. 17. (1) Движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който им причинява болка, страдание или силен страх.
         (2) В помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява място, съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и пространство за движение и почивка.

         Чл. 18. На животни, отглеждани на открито, се осигуряват свободно движение, ежедневна разходка и защита от неблагоприятни атмосферни условия, хищници и вредни физични и химични въздействия.

         Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните определя с наредби условията за отглеждане на животните, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености.

         Чл. 20. Собствениците на животни осигуряват постоянен контрол върху здравното им състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на животните.
         (3) При отглеждане на животни се осигурява контакт между тях в зависимост от техните физиологични и поведенчески особености.

Глава трета.

СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖИВОТНИ

         Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Забранява се внасяне, придобиване, продажба, притежаване и отглеждане на екземпляри от разред примати и на диви котки, с изключение на зоологически градини и спасителни центрове.

         Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Собственикът на диви животни, отглеждани извън зоологически градини, центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни, спасителни центрове и бази за интензивно стопанисване на дивеч, с изключение на тези по чл. 21, ги регистрира в регионалната инспекция по околната среда и водите в 14-дневен срок от придобиването им.
         (2) Забраняват се придобиването и отглеждането на защитени животински видове по чл. 37 и 47 от Закона за биологичното разнообразие. Отглежданите видове се отнемат в полза на държавата, когато няма специално разрешително от Министерството на околната среда и водите.
         (3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите определя с наредба условията за отглеждане на дивите животни по ал. 1 и 2, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

         Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) За регистрацията по чл. 22, ал. 1 регионалните инспекции по околната среда и водите издават регистрационни карти.
         (2) Регистрационните карти съдържат:
         1. име на собственика;
         2. вид на отглеждания екземпляр;
         3. пол и година на раждане/излюпване на екземпляра;
         4. маркировка, ако такава е налична;
         5. адрес, на който се отглежда екземплярът;
         6. документ, указващ произхода на екземпляра, когато е дарен, закупен, внесен на територията на страната или придобит по друг начин от друго физическо или юридическо лице, включително държавна институция;
         7. номер на разрешителното, когато такова се изисква по реда на чл. 22, ал. 2. 
         (3) При смяна на собствеността на екземпляра оригиналът на регистрационната карта се предава на новия собственик, който я използва за последваща регистрация.

         Чл. 23. (1) Собственикът на цирк, театър или вариете, в програмите на които се използват животни, регистрира обекта по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
         (2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При регистрацията по ал. 1 директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните издава паспорти на животните по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между държавите членки.
         (3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При промяна на броя и вида на животните в обекта по ал. 1 собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните.

         Чл. 24. Ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни се уреждат с Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между държавите членки.

         Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците на циркове писмено уведомяват директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните, като посочват мястото и времето на пребиваване, вида и броя на животните за участие и прилагат програмата.
         (2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на пристигане на територията на съответната областна дирекция по безопасност на храните.
         (3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на областната дирекция по безопасност на храните писмено уведомява лицата по ал. 1 за недопускане на цирка на съответната територия.

         Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, се уреждат със съвместна наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.

         Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Забранява се използването на диви бозайници, включително видове от разред примати в циркове, вариетета и други увеселителни заведения.
         (2) Забраната по ал. 1 не се отнася за видовете от разред Китоподобни (Cetacea), семейство делфини (Delphinidae) - Афала (Tursiops truncatus), и Обикновен делфин (Delphinus delphis), отглеждани и използвани за представления в делфинариуми, при условие че екземплярите са маркирани, най-малко трето поколение, отгледано на затворено, не се отглеждат поединично и за тях е издадено разрешително от министъра на околната среда и водите по Закона за биологичното разнообразие.

         Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Участието на животни в състезания, изложби, реклами и филмови снимки се допуска след уведомяване на областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се организира мероприятието.
         (2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 директорът на областната дирекция по безопасност на храните предприема действия по чл. 134 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
         (3) При използване на диви животни за филмови снимки организаторът осигурява присъствието на консултант етолог от списък, одобрен от министъра на околната среда и водите.

         Чл. 29. Собствениците на зоомагазини осигуряват:
         1. ветеринарномедицинско обслужване на животните;
         2. служители, които имат познания и опит в отглеждане на съответните видове животни;
         3. условия за отглеждане на животните до продажбата съгласно изискванията на този закон;
         4. информационни материали, свързани с отглеждането на животните и хуманното отношение към тях.
          Чл. 30. (1) Собственик или служител на зоомагазин може да бъде лице, което е завършило курс за защита и хуманно отношение към животните.
         (2) Служителите предоставят информация и съвети на клиентите за начина на отглеждане на животните, необходимите грижи, задължителни ваксинации и регистрации.

         Чл. 31. (1) При спазване на забраните по чл. 21 в зоомагазините се отглеждат и продават само:
         1. здрави животни, на които е извършена необходимата ветеринарномедицинска профилактика;
         2. животни с документ за произход или придобиване;
         3. кучета и котки с ветеринарномедицински паспорт, обезпаразитени и ваксинирани; кучетата се маркират с микрочип;
         4. диви животни, маркирани съобразно вида на екземпляра, като маркировката се поставя по начин, който не уврежда здравословното им състояние.
         (2) Собственикът на зоомагазин, в който се продават диви животни, изпраща в регионалната инспекция по околната среда и водите данни с името и адреса на лицето, закупило животното.

         Чл. 32. (1) При транспортиране на животни собственикът или лицето, което ги превозва, е длъжно да:
         1. използва превозни средства, които гарантират спазването на изискванията за защита на животните, безопасността на другите участници в движението и на животните;
         2. осигурява през подходящи периоди от време хранене, поене и почивка на животните съобразно вида им. 
         (2) Не се допуска забавяне на транспортни средства, превозващи животни, освен ако това е необходимо за доброто състояние на животните.
         (3) В случаите на забавяне при транспортиране на животни компетентните органи предприемат всички необходими мерки за намаляване до минимум страданието на животните.

Глава четвърта.

ЖИВОТНИ-КОМПАНЬОНИ

         Чл. 33. Собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

         Чл. 34. (1) Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от:
         1. за куче:
         а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м;
         б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м;
         в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м;
         2. за котка - минимум 6 кв. м.
         (2) Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.
         (3) На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия. 
         (4) На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка.

         Чл. 35. (1) Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места.
         (2) Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
         (3) Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.
         (4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изключение по ал. 1 се допуска за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните.
         (5) Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса. 
         (6) Таксата по ал. 5 не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета.

         Чл. 36. (1) Собствениците на животни-компаньони осигуряват стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици. 
         (2) Собствениците на кастрирани кучета не заплащат таксата по чл. 35, ал. 5 и таксата по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

         Чл. 37. (1) Регистрацията на кучета се извършва по реда на чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
         (2) В базата данни се въвеждат: 
         1. име на страната на произход на кучето;
         2. име, пол, цвят и порода;
         3. дата и място (адрес) на раждане на кучето;
         4. адрес, име на собственика;
         5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа;
         6. датата на поставяне на чипа или татуировката;
         7. извършени ветеринарномедицински манипулации;
         8. кастрация на кучето.
         (3) Данните по ал. 2 се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката.
         (4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните.
         (5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато чипът или татуировката е поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен носител и ги предава в областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия практикува.

         Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета.

         Чл. 39. Не се заплаща такса по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за куче с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране.

Глава пета.
БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ

         Чл. 40. (1) Общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им.
         (2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Кметовете на общини организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
         (3) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министърът на земеделието и храните ежегодно внася за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на програмите по ал. 1.
         (4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Ветеринарномедицинските манипулации на безстопанствените кучета се осъществяват в регистрирани подвижни или стационарни амбулатории от общините или организациите за защита на животните.
         (5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) За изпълнение на програмите по ал. 1 общинските съвети приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета.
         (6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, участват при изготвянето и могат да участват при изпълнението на програмите по ал. 1 и наредбите по ал. 5.

         Чл. 41. (1) Безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.         
         (2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни.
         (3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2.  
         (4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
         (5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.
         (6) Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации в медиите.

         Чл. 42. (1) Залавянето на безстопанствени животни се допуска по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание, от лица със специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар.
         (2) Транспортирането до приюта на заловените кучета по ал. 1 се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация.
         (3) Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните.
         (4) Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от ветеринарен лекар.
         (5) При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер.

         Чл. 43. (1) Кметовете и организациите за защита на животните, които стопанисват приюти:
         1. сключват и прекратяват договор с управител на приюта, който трябва да има висше образование;
         2. осигуряват ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните;
         3. осигуряват необходим брой и вид служители;
         4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта;
         5. създават условия за обществен контрол;
         6. осигуряват възможност за връзка с приюта.
         (2) Лицата по ал. 1, т. 1 - 3 преминават курс за обучение за защита на животните.

         Чл. 44. (1) Управителят на приют за животни:
         1. предприема мерки при получаване на сигнали за изоставени животни;
         2. ръководи настаняването и грижите за животните в приюта;
         3. прилага програма за намиране на нови собственици на настанените в приюта животни;
         4. води дневник, в който вписва данните за настанените животни.
         (2) Дневникът по ал. 1, т. 4 съдържа:
         1. идентификационен номер на нашийника;
         2. дата и място на залавяне;
         3. индивидуални белези на животното;
         4. дата и причини за напускане на приюта; 
         5. името и адреса на собственика.
         (3) За всеки случай на транспортиране на животни управителят на приюта или упълномощено от него лице изготвя транспортен документ, в който са посочени дата и час на излизане на автомобила, район на посещение и данни за броя и идентичността на събраните или върнатите животни.

         Чл. 45. Ветеринарният лекар по чл. 43, ал. 1, т. 2:
         1. контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на животните;
         2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпълнява програмата на Българската агенция по безопасност на храните за вземане на проби за лабораторно изследване на заразни болести по животните и ги изпраща в лаборатория;
         3. отразява резултатите от лабораторните изследвания и всички ветеринарномедицински манипулации и лечения в амбулаторен дневник;
         4. контролира извършването на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;
         5. извършва лечебни и профилактични мероприятия, кастрация и маркиране на животните;
         6. регистрира кучетата съгласно чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност при придобиване от собственик;
         7. съставя констативен протокол при смърт на животно, в който се посочват времето, причината и/или диагнозата за смъртта;
         8. при назначаване на евтаназия съставя индивидуален протокол, който съдържа основанията за прилагането й; протоколът се подписва от ветеринарния лекар, от управителя на приюта и от трето лице.

         Чл. 46. (1) Кучетата в приюта се настаняват при спазване на изискванията за защита на животните.
         (2) При постъпване на животното се извършва преглед за идентификация за собственост и клиничен преглед и ако е необходимо - лабораторни изследвания, резултатите от които се вписват в амбулаторния дневник.
         (3) На болните и наранените животни се оказва ветеринарномедицинска помощ.
         (4) По време на престоя на животните се осигуряват достатъчно количество храна, вода, пространство за движение и почивка.

         Чл. 47. (1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.
         (2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
         (3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50.
         (4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Временните приюти по ал. 3 трябва да се намират извън границите на съответното населено място, да са оградени и да се поддържат в добро хигиенно състояние, съобразно изисквания, определени от Българската агенция по безопасност на храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.
         (5) Организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните приюти по ал. 4 се определят с наредба на съответния общински съвет и се осъществяват под постоянното наблюдение на организациите за защита на животните.
          (6) Маркировката на кучетата по ал. 3 е татуиран на едното ухо идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или друга видима ушна маркировка.
         (7) Управителят на приюта вписва кучетата в регистър и издава ветеринарномедицински паспорт.
         (8) Управителят на приюта изпраща данните от регистъра по ал. 7 на кмета на съответната община.

         Чл. 48. Не се допуска връщането на кучетата по чл. 47, ал. 3 в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца, автомагистрали и летища.

         Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3.

         Чл. 50. Организациите и лицата по чл. 49 са длъжни да:
         1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;
         2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

         Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.

         Чл. 52. Труповете на животните в приюта се съхраняват съгласно изискванията на чл. 272 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

         Чл. 53. (1) При настаняване в приюта на регистрирано куче-компаньон управителят на приюта издирва собственика на животното и го уведомява писмено за местонахождението на кучето.
         (2) Ако в 7-дневен срок от датата на получаването на писменото уведомление по ал. 1 собственикът на кучето не се яви да го вземе или не бъде открит, кучето се предоставя на нов собственик по реда на чл. 47, ал. 2 или се настанява в приют на организации за защита на животните.
         (3) Кучета-компаньони по ал. 1 се връщат на собственика им след представяне на ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите по престоя.

         Чл. 54. Във всяка общинска администрация или в приюта се поддържа регистър на кучетата по чл. 47, ал. 3, който съдържа:
         1. дата и място на залавяне на животното;
         2. дата и място, на което е върнато животното;
         3. дати на обезпаразитяване, кастрация и ваксиниране срещу бяс;
         4. отговорното по надзора лице или организация.

         Чл. 55. След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане.

         Чл. 56. (1) В случаите на увеличена популация от безстопанствени котки се прилагат разпоредбите на чл. 40 - 47,чл. 51, 52 и чл. 54.
         (2) Не се допуска залавянето на безстопанствени котки с упойващи вещества.

Глава шеста.

ИЗПЪЛНЕНИЕ И КОНТРОЛ

Раздел I.

Обществен контрол

         Чл. 57. Обществен контрол за прилагането на закона се осъществява от упълномощени представители на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните.

         Чл. 58. При извършване на обществения контрол лицата по чл. 57 имат право да:
         1. получават от компетентните органи пълна информация относно спазване изискванията за защита на животните;
         2. вземат участие в подготовката на решенията на компетентните органи по въпроси, свързани със защита на животните, както и да съдействат за тяхното изпълнение;
         3. сезират компетентните органи с искане за извършване на проверки относно спазване изискванията за защита на животните, както и да получат информация за резултата от тях;
         4. получават съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и другите органи на изпълнителната власт за предотвратяване на жестокост към животните;
         5. участват в извършването на проверки по чл. 170 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и в проверките и мероприятията на органите, осъществяващи държавен контрол за изпълнението на този закон.

Раздел II.

Контрол

         Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Контролът по този закон се осъществява от министъра на земеделието и храните чрез Българската агенция по безопасност на храните.
         (2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Контролът по изпълнение на мерките за защита на дивите животни се осъществява от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите.
         (3) Органите на местната власт осъществяват контрол:
         1. за изоставяне на животни на територията на общината;
         2. за идентификация и регистрация на кучета;
         3. за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община;
         4. върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3.
         (4) Контролът се извършва чрез:
         1. периодични проверки;
         2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица.

         Чл. 60. (1) Контролните органи имат право:
         1. да установяват самоличността на собственика на животни;
         2. на достъп до всички обекти и цялата документация, необходима за осъществяване на проверката;
         3. да влизат след осигурен достъп от страна на собственика в недвижими имоти и транспортни средства, където се отглеждат животни или се предполага, че се отглеждат или се третират животни.
         (2) Собствениците на животни са длъжни да осигуряват достъп до обектите и за оказване на неотложна помощ на животно, което е застрашено със смърт или тежко увреждане на здравето.

         Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Органите на изпълнителната власт и органите на местната власт, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват необходимото съдействие на служителите на Българската агенция по безопасност на храните при изпълнение на контролните им функции.
         (2) При установяване на данни за нарушение по този закон органите и лицата по ал. 1 незабавно:
         1. взимат мерки в рамките на техните правомощия за преустановяване на нарушението;
         2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват органите на Българската агенция по безопасност на храните или органите на Министерството на околната среда и водите.

Глава седма.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Раздел I.

Административнонаказателни разпоредби

         Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) (1) Който прояви жестокост към животно по смисъла на чл. 7, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление. 

         (2) В случаите по чл. 7, ал. 2, т. 2 се прилага разпоредбата на чл. 422 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а в случаите по чл. 7, ал. 2, т. 19 и 20 - разпоредбата на чл. 427 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
         (3) В случаите по ал. 1 животното може да се отнеме в полза на държавата.
         (4) Който стреля по безстопанствени животни, опитомени животни или животни в плен и диви животни, освен в случаите на крайна необходимост или в съответствие с разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча или Закона за биологичното разнообразие, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
         (5) Когато нарушението по ал. 1 и 4 е извършено от ветеринарен лекар или ветеринарен техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, се налага глоба в размер от 1000 до 1500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
         (6) Когато нарушението по ал. 1 и 4 е извършено повторно, глобата е от 1000 до 2000 лв.

         Чл. 63. (1) Който наруши разпоредбите на глава трета, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 3000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
         (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от ветеринарен лекар или ветеринарен техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, от юридическо лице или едноличен търговец, глобата, съответно имуществената санкция, е от 2000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. 
         (3) В случаите по ал. 1 и 2 животното се отнема в полза на държавата.

         Чл. 64. (1) Който наруши чл. 21, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.
         (2) В случаите по ал. 1 животното се отнема в полза на държавата, а разпореждането с него се извършва при условията на чл. 129, ал. 3 от Закона за биологичното разнообразие.

         Чл. 65. Ветеринарен лекар, който не е спазил изискванията по чл. 37, ал. 3 и 5, се наказва с глоба от 20 до 40 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 40 до 60 лв.

         Чл. 66. Който допуска проява на нехуманно отношение, жестокост или особена жестокост към животни от лице, което е под негов контрол, се наказва с глоба от 50 до 250 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 250 до 500 лв.

         Чл. 67. Собственик на животно, който не изпълни разпоредбата на чл. 60, ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

         Чл. 68. (1) За нарушения по този закон лицата се наказват с глоба от 100 до 250 лв., а при повторно нарушение - от 250 до 500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
         (2) Когато нарушението е извършено от ветеринарен лекар или техник, от длъжностно лице или лице, осъществяващо дейност или професия, свързана с отглеждане или полагане на грижи за животни, се налага глоба от 250 до 500 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец - имуществена санкция от 500 до 700 лв., а при повторно нарушение глобата е от 500 до 700 лв., а имуществената санкция е от 700 до 1000 лв.

         Чл. 69. Когато след изтичането на срока по § 5 на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.

         Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните, съответните служители на Министерството на околната среда и водите, регионалните инспекции по околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по горите или инспекторите по екология към общината, или упълномощено от кмета лице, съобразно тяхната компетентност.
         (2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Нарушенията по чл. 69 се установяват с акт на служители на съответната областна дирекция по безопасност на храните.
         (3) Наказателните постановления се издават от директорите на регионалните ветеринарномедицински служби, регионалните инспекции по околната среда и водите или кмета на съответната община.

         Чл. 71. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Раздел II.

Принудителни административни мерки

         Чл. 72. (1) При констатиране на нарушение контролните органи:
         1. издават задължителни предписания за отстраняване на нарушението в определен от тях срок;
         2. спират експлоатацията на обекта за определен от тях срок, но не по-дълъг от 6 месеца, в случай че нарушението не е отстранено в определения по т. 1 срок;
         3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) правят предложение до директора на областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия се намира обектът, за заличаване на регистрацията на обекта и обезсилване на удостоверението по чл. 138, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
         (2) След отстраняване на нарушението в срок контролният орган по искане на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2. 
         (3) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не са отстранени в срока по ал. 1, т. 2, както и при доказани груби и/или системни нарушения на изискванията.

         Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарните лекари от Българската агенция по безопасност на храните по чл. 70, ал. 1 имат право да забраняват:
         1. товаренето и транспортирането на животни, когато не са спазени установените изисквания;
         2. или прекратяват опити с животни, които са извършени в нарушение на действащите нормативни актове;
         3. клане на животни в кланици, когато се установи, че зашеметяването е неефективно;
         4. и преустановяват извършването на други действия, които не са разрешени или които са извършени в нарушение на нормативните актове.

         Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случай на транспорт и пратки с животни без необходимите документи или при нарушение на изискванията за защита на животните компетентните държавни органи задържат животните или пратката, както и средствата за транспорт, и незабавно информират органите на Българската агенция по безопасност на храните.

         Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) В случаите на чл. 62, ал. 5, чл. 63, ал. 2 и чл. 68, ал. 2 може да бъде постановено и временно преустановяване дейността на животновъдния обект, зоомагазина, ветеринарната клиника или амбулаторията.

         Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) При нарушение на чл. 34 контролните органи дават предписание в двумесечен срок да се намали броят на животните.
         (2) При неспазване на срока по ал. 1 се налага глоба от 150 лв. за всяко животно над разрешения брой и се дава допълнителен срок, не по-дълъг от един месец, да се отстрани нарушението.
         (3) При неспазване на срока по ал. 2 на извършителя се налага глоба от 500 лв., а животните, които са над разрешения брой, се отнемат в полза на държавата.
         (4) При отнемане на животно в полза на държавата то се настанява временно в някое от специално определени за тази цел места или се пуска на свобода в съответствие с разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.
         (5) Специално определените места по ал. 4 са:
         1. зоологически градини или спасителни центрове - за диви животни;
         2. частни или общински приюти - за животни-компаньони;
         3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) ферми, определени със заповед на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните - за селскостопански животни.

         Чл. 77. На отнемане в полза на държавата подлежат и предметите, послужили за извършване на нарушението.

         Чл. 78. (1) Принудителните административни мерки по този раздел се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.
         (2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Допълнителни разпоредби

         § 1. По смисъла на този закон:
         1. "Блокиране на раждаемостта" е спиране възпроизводството на популацията на безстопанствените кучета и регистрация на домашните кучета.
         2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) "Болка, страдание и увреждане" е причиняването на смущения в здравето (физическо, нервномозъчно и социално) на животните. Това включва причиняването на болест, травма и физиологичен и нервномозъчен дискомфорт в момента на използването на животното или впоследствие (например след инжектиране на карциногени).
         3. "Вредна подкова" е подкова, която не е съобразена по форма и размер с копитото на животното и не се подменя при спазване на периодичността за подковаването му.
         4. "Диви бозайници" са всички видове на клас Бозайници (Mammalia) с изключение на подивели екземпляри от одомашнени форми бозайници. 
         5. "Диви котки" са представители на семейство Котки (Felidae) с изключение на домашни котки с техните породи и разновидности.
         6. "Диво животно" е всяко живо гръбначно същество, различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и други.
         7. "Добра практика при отглеждане на животните" е системата от общи хигиенни и технологични правила за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на оптимални условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични и поведенчески нужди, и ограничаване до приемлив минимум на риска от причиняване на излишна болка и страдание. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите, основните и спомагателните технически съоръжения, профилактиката на болести, обучението на персонала, воденето на документация, подходящо хранене, своевременното осигуряване на ветеринарномедицинска помощ.
         8. "Животни, използвани за храна на животни" са риби, домашни птици на възраст до 4 седмици, както и мишки, плъхове, хамстери, морски свинчета и зайци, които се отглеждат или убиват с цел да се използват като храна за животни.
         9. "Животни-компаньони" са животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби.
         10. "Кастрация" е отстраняване на яйчниците и матката на женските животни и тестисите на мъжките. 
         11. "Мобилна амбулатория" е специализирано моторно превозно средство за извънстационарна ветеринарномедицинска дейност, оборудвано и снабдено с необходимите за извършване на ветеринарномедицински манипулации апаратура и консумативи.
         12. "Овладяване на популацията" е научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.
         13. "Поведенчески особености" са особеностите, свързани с проявяването на характерното за всеки животински вид поведение към себеподобните, околната среда и други видове животни. 
         14. "Приют за животни" е общински или частен обект, който разполага с подходящи условия, за да осигури на безстопанствени животни ветеринарномедицинско обслужване, грижи, подслон и намиране на нов собственик.
         15. "С цел развъждане" е размножаване на животното поне веднъж годишно.
         16. "Селскостопански животни" са животни, отглеждани с цел производство на суровини и храни от животински произход или за други селско- или горскостопански цели, или за работа.
         17. "Спасителен център" е място, определено от министъра на околната среда и водите, в което се осигуряват грижи за конфискувани живи екземпляри.
         18. "Строг нашийник" е нашийник с метални звена и защита за ларинкса с косо извити навътре заоблени метални щифтове с диаметър минимум 3,5 мм.
         19. "Системно нарушение" е извършване на две или повече нарушения в продължение на едногодишен период.
         20. "Трето лице" е представител на неправителствена организация за защита на животните, а в общините, в които няма регистрирана такава организация - служител от приюта, който отговаря за защитата и хуманното отношение към животните.

Преходни и Заключителни разпоредби

         § 2. Животните по чл. 27, придобити и използвани преди влизането в сила на закона, могат да се отглеждат и използват до 1 януари 2015 г.

         § 3. Националната електронна база данни по чл. 38 се създава в едногодишен срок от влизането в сила на закона.

         § 4. В тримесечен срок от влизането в сила на закона общинските съвети изготвят и приемат програмите по чл. 40, ал. 1 и определят местата за временни приюти по чл. 47, ал. 4.

         § 5. В тригодишен срок от влизането в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1

         § 6. Наредбите по прилагането на закона се издават в 6-месечен срок от влизането му в сила.

         § 7. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните и министъра на финансите може да предвиди средства за изпълнение на програмите по чл. 40, ал. 1.

         § 8. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г., изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г.) в чл. 152 се правят следните изменения и допълнения:
         1. Досегашният текст става ал. 1.
         2. Създава се ал. 2: 
"(2) Опити с животни се извършват с цел:
         1. разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина и на храни и хранителни добавки за хора и животни;
         2. диагностика на болести и изпитване на нови методи за лечение на болести;
         3. проучване, регулиране или промяна на физиологични функции при хора, животни и растения;
         4. обучение в професионални гимназии и висши училища;
         5. защита на околната среда."

         § 9. Член 35, т. 4 и чл. 70 от Закона за ветеринарномедицинската дейност от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 83 от 2003 г.; отм., бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се отменят.

         § 10. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 26, 30, 31 и 96 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения.
         1. В чл. 15г, ал. 1 се създава т. 4а:
"4а. оценката по т. 2 и оценката и резюмето по т. 4 се представят на български език;".
         2. В чл. 15л, ал. 5:
         а) в т. 1 след думите "оценка на риска" се добавя "представена на български език";
         б) в т. 2 след думата "продукта" се добавя "включващо представени", а след думата "език" предлогът "с" се заличава.
         3. В чл. 23б: 
         а) в ал. 1 т. 2 се изменя така:
"2. за срок две години - при издадени в рамките на една година повече от две наказателни постановления от генералния директор на Националната служба за растителна защита;";
         б) създава се ал. 3:
"(3) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира нейното изпълнение."
         4. В чл. 24е, ал. 1 се създава т. 9:
"9. регистрационен номер на продукта по смисъла на чл. 24а, ал. 2."
         5. В чл. 39, ал. 1:
         а) в т. 7 преди думата "употребява" се добавя "предлага или";
         б) създават се т. 8 и 9:
"8. нарушава разпоредбите на наредбата по чл. 23г;
         9. предлага на пазара торове, обозначени като "ЕС тор", в нарушение на разпоредбите на наредбата по чл. 24в, ал. 2."
         6. В чл. 40, ал. 1 след числото "9" се добавя "24е". 
         7. В чл. 44, ал. 1 навсякъде думите "необходимия лиценз" се заменят с "необходимото разрешение".
         8. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 51 се отменя.

         § 11. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и храните.

         § 12. Законът влиза в сила от 31 януари 2008 г.
         -------------------------
         Законът е приет от 40-то Народно събрание на 24 януари 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Виж още »