Човечеството е унищожило 60% от животинските популации от 1970 г. насам

Огромната загуба сама по себе си е трагедия, но също така заплашва оцеляването на цивилизацията

Снимка: Getty Images

Човечеството е унищожило 60% от бозайниците, птиците, рибите и влечугите от 1970 г. насам, водещите световни експерти предупреждават, че унищожаването на дивата природа вече е извънредна ситуация, която застрашава цивилизацията.

Новата оценка за избиването на дивата природа е направена в основен доклад, изготвен от WWF и включващ 59 учени от цял свят. Той констатира, че огромното и нарастващо потребление на храна и ресурси от глобалното население унищожава мрежата от живот, създадена в продължение на милиарди години, от която човешкото общество в крайна сметка зависи за чистия въздух, вода и всичко останало.

"Ние въвим като сомнамбули към ръба на една скала", казва Майк Барет, изпълнителен директор на науката и опазването на WWF. "Ако има 60% спад в човешката популация, това би било еквивалентно на изпразването на Северна Америка, Южна Америка, Африка, Европа, Китай и Океания. Това е мащабът на това, което сме направили. "

"Това е много повече от загубата на чудесата на природата, колкото и да е тъжнa”, каза той. "Всъщност в момента това застрашава бъдещето на хората. Природата не е “добре да я има“ - тя е нашата животоподдържаща система. "

“Времето ни свършва бързо”, каза професор Йохан Рокстром, експерт по глобалната устойчивост в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия. “Имаме шанс да запазим стабилна планета за бъдещето на човечеството на Земята единствено ако се поргижим за екосистемите и климата".

Много учени считат, че в света е започнало шесто масово изчезване - първото, причинено от вида Хомо сапиенс. Други скорошни анализи разкриват, че човечеството е унищожило 83% от всички бозайници и половината от растенията от зората на цивилизацията насам, и че дори ако унищожението спре сега, ще отнеме 5-7 милиона години, докато естестената природа се възстанови.

Индексът на живата планета /The Living Planet Index/, създаден за WWF от зоологическата асоциация на Лондон, използва данни за 16 704 популации от бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни, представляващи повече от 4 000 вида, за да проследи упадъка на дивата природа. Между 1970 г. и 2014 г. по най-новите налични данни, популациите са намалели средно с 60%. Преди четири години спадът е бил 52%. "Шокиращата истина", каза Барет, е, че катастрофата на дивата природа продължава с пълна сила.

Дивата природа и екосистемите са от жизненоважно значение за човешкия живот, заяви проф. Боб Уотсън, един от световноизвестните учени в областта на околната среда и настоящ на междуправителствена комисия по биологичното разнообразие, която каза през март, че унищожаването на природата е толкова опасно, колкото промените в климата.

"Природата допринася за културното и духовното благоденствие на човека, чрез критичното производство на храна, чиста вода и енергия, както и чрез регулиране на земния климат, замърсяване, опрашване и наводнения", каза той. "Докладът на Living Planet ясно показва, че човешката дейност унищожава природата с неприемлив темп, заплашвайки благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения".

Най-голямата причина за загубата на дивата природа е унищожаването на природни местообитания, голяма част от които са за създаване на земеделска земя. Три четвърти от цялата площ на Земята сега е значително засегната от човешката дейност. Убийството за храна е втората по големина причина - 300 вида бозайници биват изяждани до изчезване - докато океаните страдат от прекомерен риболов, повече от половината от който е индустриализиран.

Химическото замърсяване също е значимо: половината от популациите китове убийци в света сега са обречени да умрат от замърсяване с PCB. Световната търговия въвежда инвазивни видове и болести, а земноводните са унищожени от гъбична болест, за която се смята, че се разпространява от търговията с домашни любимци.

Най-засегнатият регион е Южна и Централна Америка, която е отбелязала 89% спад в популациите на гръбначни животни, до голяма степен причинена от отсичането на огромни площи с богати на диви животни гори. В тропическата савана, наречена cerrado, площ с размера на Лондон се изчиства на всеки два месеца, каза Барет.

"Това е класически пример за това как изчезването е резултат от собственото ни потребление, защото обезлесяването се ръководи от постоянно разширяващото се селско стопанство, произвеждащо соя, която се изнася в страни, включително Великобритания, за хранене на свине и пилета", каза той. Самата Великобритания е загубила голяма част от дивата си природа, като се класирала 189-та по загуба на биологично разнообразие от 218 държави през 2016 г.

Най-силно засегнати местообитания са реките и езерата, където популациите от диви животни са паднали с 83%, поради огромната жажда за земеделие и големия брой язовири. "Отново съществува тази пряка връзка между хранителната система и изчерпването на дивата природа", каза Барет. Яденето на по-малко месо е основна част от възвръщането на част от загубите, каза той.

“Индексът на жизнената планета” е критикуван като твърде широка мярка за загубата на дивата природа и изглаждането на важни детайли. Но всички показатели, от степента на изчезване до неприкосновенноста на екосистемите, показват колосални загуби. - “Всички разказват една и съща история” - каза Барет.

Усилията за опазване могат да работят, броят на тигрите се е увеличил с 20% в Индия за шест години, откакто местообитанието им е защитено. Гигантските панди в Китай и видрите във Великобритания също се справят добре.

Марко Ламбертини, генерален директор на WWF International, каза, че основният проблем е потреблението: "Вече не можем да игнорираме въздействието на настоящите неустойчиви модели на производство и разточителния начин на живот".

Световните нации работят за критична среща на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през 2020 г., когато ще бъдат поети нови ангажименти за защита на природата. "Нуждаем се от нова глобална сделка за природата и хората и имаме този тесен прозорец от по-малко от две години, за да го получим", каза Барет. - Това наистина е последният шанс. Трябва да го направим каткто трябва този път.

Таня Стийл, главен изпълнителен директор на WWF, заяви: