Упражняването на жестокост към животните не e само индикаця за малка личностна недостатъчност на насилника, тo e симптоматичнo за дълбоко умствено разстройство. Изследванията в психологията и криминологията показват, че хората, които упражняват жестокост към животните, не спират дотам - много от тях преминават към хора. "Убийците много често започват да убиват и измъчват животни като деца", казва Робърт К. Рселър, който разработва профили на серийни убийци за ФБР. (1)
Проучванията показват също, че насилниците и агресивните престъпници са по-склонни да са злоупотребявали с животни като деца, отколкото с престъпниците, които се считат за неагресивни. (2) Изследване на психиатрични пациенти, които многократно са изтезавали кучета и котки, установи, че всички те са имали високи нива на агресия и спрямо хора. (3) Полицейско изследване в Австралия разкрива, че "100% от изследваните престъпници, извършили сексуално убийство, са имали история на жестокост към животните". (4) За изследователите, вманиaчаването в жестокост към животните е червен флаг в биографията на серийните убийци и изнасилвачи. Според ФБР: "Това са децата, които никога не са научили, че е грешно да извадят очите на кученцето" (5).
(1) Daniel Goleman, “Experts See Parallels Between Dahmer, Previous Serial Killers,” New York Times News Service, 11 Aug. 1991.
(2) Sara C. Haden and Angela Scarpa, “Childhood Animal Cruelty: A Review of Research, Assessment, and Therapeutic Issues,” The Forensic Examiner 14 (2005): 23-33.
(3) lan R. Felthous, M.D., “Aggression Against Cats, Dogs, and People,” Child Psychology and Human Development 10 (1980): 169-77.
(4) “Animal Cruelty; Common in Many Killers,” Sunbury/Macedon Ranges Leader, 26 Apr. 2005.
(5) Ruth Larson, “Animal Cruelty May Be a Warning. Often Precedes Harm to Humans,” The Washington Times, 23 Jun. 1998.
