Циркът е един вълшебен свят, едно магическо приключение за забавата на малки и големи. Но каква е цената на тази “забава”?
Повечето животни в цирка са диви животни, които в природата живеят далеч от населените места. Тигри, мечки, лъвове, слонове и маймуни не карат колела, не хвърлят топки и не скачат през огнени обръчи защото го искат. Те изпълняват тези сложни номера, защото ги е страх от това което ще им се случи ако не го направят. За да научат едно животно да изпълнява цирковите номера, дресьорите трябва първо да му промият мозъка, да го омаломощят психически докато не се откаже да се съпротивлява. Това обикновенно става най-лесно в ранна възраст, за това бебетата са отнети преждевременно от майките си. В процеса на “тренировките” се използват специални инструменти от рода на дълги пръчки с остра кука на края (за слонове), тояги, камшици, електрошокови апарати и нажежено желязо. Животните са връзвани, влачени и измъчвани докато не започнат да се подчиняват на всяка команда.
През останалото време, условията им на живот са много тежки. Понеже цирковете често пътуват, животните се държат в неудобни, мръсни клетки, където са принудени да ядат, пият, ходят до тоалетна и спят на едно и също място. Клетките са толкова малки, че животното не винаги има възможност дори да се обърне в нея, а тигрите например често са по два в една. Много от животните стоят затворени, и дори завързани с дни, без почти никаква възможност да се движат.
Постоянното пътуване на цирковете води до неудобвства, които пак се отразяват на животните: недостиг на вода, храна, изложение на прекалено ниски и високи темперетури. Тези условия често водят до здравословни проблеми. Но тъй като повечето циркове не разполагат с ветеринар, болните не получават нужната медицинска грижа. Когато едно животно стане прекалено болно, или остарее и вече не може да изпълнява номера, то губи стойността си за цирка. Тогава или се "складира" перманентно в клетка, или се продава – най често на ферми за лов или лаборатории.
Документирани са много случаи на циркови животни които след години тормоз, не издържат и стигат до психически срив. Когато това се случи на един слон, нещата бързо излизат извън контрол. Някои нападат дресьорите си, други публиката, някой тръгват да бягат по улиците. През 1992, във Великия Американски цирк, слоницата Джанет се е опитала да избяга от арената с пет деца на гърба си. От 2000 г. насам, е имало над 35 такива инцидента само в Америка. В тези случаи, единственото нещо което може да се направи е да се извика полиция която да обстрелва слона докато го умъртви. В случая на Джанет това се е случило след като е била застреляна почти 100 пъти.
Употребата на животни в цирка изпраща аморално и амбивалентно послание най-вече на младата публика. Децата обичат животните, за това ги водим на цирк да ги видят. Но това което виждат там няма нищо общо с природата и с нормалното поведение на тези животни, а е резултат от страха който изпитват от дресьорите си и мъченията на които ги подлагат. Границата между морално и неморално отношение към животните се размива. Цирковете на практика демонстрират че насилието над животни е приемливо, щом е за забавата на хората. Но не забравяйте, както е казал Брадли Милър Да научиш дете да не настъпва гъсеница, е толкова полезно за детето, колкото и за гъсеницата.
